Помощ - Търсене - Потребители - Събития
Пълна версия: Другите за Барселона
F.C. Barcelona Forum > F.C. Barcelona > Разни
OGGY
Често попадаме на мнения за любимия ни клуб от световни специалисти и велики играчи (а и не толкова), но ако изключим отделните теми на Сид Лоу и Йохан Кройф, аз поне не успях да намеря друго място, в което да ги публикувам. Имаме си дори негативини такива за определени журналисти, поради което си позволявам да направя една нова тема и нека всеки да публикува материали, които подчертават или признават успехите на Барселона (разбира се, ако модераторите решат да я преместят, няма да се обидя smile.gif).
Започвам с едно интервю на Марчело Липи, което ще пусна в пълния му текст и ще подчертая местата, в които обръща внимание на Барселона:


С Юве 5 г. избивах испанските отбори
Проблемът на всички в Шампионската лига се казва Байерн, смята легендарният треньор

Марчело Липи е част от футболната история. Шампион на Италия, Европа (1996) и световен клубен шампион с отбора на Ювентус. С отбора на Италия той печели световната титла през 2006 г., а миналата година стана шампион и на Азия с настоящия му отбор, китайския Гуанджоу Евъргранд. Пред "Марка" легендарният треньор разкрива своята философия на игра и възгледите си за футбола, говори за Барса, Реал М и световното в Бразилия.

- Сеньор Липи, вие сте спечелили много трофеи. Какво означава за вас последният трофей във витрината ви - шампионската титла на Азия с Гуанджоу Евъргранд?
- Да печелиш винаги, е важно и почти никога не е продукт на случайността. Можеш да имаш късмет един ден, два дни, но победата е винаги продукт на усилена работа, на една изградена и оформена група играчи, към която един треньор дава своя принос. Затова и тази последна титла беше голямо удовлетворение, сравнима с която и да е друга титла, с Юве например.
- Сериозно?
- Да, може да се сравни, защо не? Само едно нещо е несравнимо: световната ми титла с Италия през 2006 г. Това е най-голямото удовлетворение в моята кариера.
- Говорите за победи и печелене на титли, но какво значение имат за вас стилът и начинът, по който се печели?
- Разбира се, че са много важни. Без стил е трудно да победиш. Сложно е, ако нямаш философия на игра, ако отборът не е агресивен. Както правят Байерн и Барса, които три секунди след като загубят топката, вече пресират и я търсят. Да спечелиш, е сбор от всичко и в Китай ние приложихме европейския манталитет. След една година Евъргранд не приличаше на китайски отбор, а на европейски. Това също е победа спрямо моето виждане. Ако нямаш това мислене и тази европейска агресивност тук, в Азия, Евъргранд може да стане шампион на Китай, но няма да е достатъчно за шампион на континента. Няма да е достатъчно срещу корейците и китайците.
- Исторически погледнато, вие сте свързван с прословутото италианско катеначо...
- (Липи сърдито прекъсва). Не, катеначото вече не съществува, никой не говори за това в Италия. Ако говориш за това, си или недобросъвестен, или не си информиран. Катеначо и аз? Спомням си, че играх полуфинал на световното срещу Германия с четирима нападатели: Тоти, Якуинта, Дел Пиеро и Джилардино (Италия печели с 2:0 в продълженията, а последните трима влизат през втората част и добавеното време). Моите отбори играят атакуващ футбол, агресивен... Затова да спрем вече да говорим за катеначото.
- Не смятате ли, че селекционерът на Италия Чезаре Прандели е променил стила на италианския футбол?
- Той върши страхотна работа. Италия може да поднесе изненадата на световното, но не защото играе по-офанзивен футбол. Италия играе в стила на настоящето. Преди 10 години се играеше един футбол, преди 20 - друг. Ако във футболната история Италия е спечелила 4 световни първенства, то значи е имало защо. Бразилия, която е образецът за хубавата игра и която има хиляди играчи по целия свят, е спечелила пет, само с едно повече. И едно от тях спечели срещу Италия, и то с дузпи, през 1994 г. Тоест с едно смигване на съдбата можеше да е и обратното: ние пет, те четири. Същата съдба, която имаше и Испания на 1/4-финалите на европейското през 2008 г. срещу Италия. Тогава испанците също победиха с дузпи.
- Какво искате да кажете?
- Че за сто години футбол Италия винаги е била конкурентна. Винаги. А Испания не винаги. Испания имаше късмет срещу Италия и от този ден започна да трупа манталитет. Нещо, което преди това нямаше. След това заигра един много добър футбол, без никакво съмнение. Един брилянтен футбол.
- Хареса ли ви?
- Много. Луис Арагонес, с когото се запознах в Катар преди една година и с когото три дни говорихме за футбол, беше човекът, който промени мисленето на испанците. Испания винаги е имала добри играчи, но той беше този, който каза: "Ние ще играем добър футбол, защото имаме техниката за него". Той даде началото. Но Италия, с изключение на Южна Африка през 2010 г., което е нормално да се случва от време на време, винаги е била конкурентоспособна. Както и Германия. Испания започна да го прави от няколко години.
- Кой е вашият фаворит за световното тази година?
- Германия. Бразилия също, защото е домакин. После има още три или четири страни, които биха могли да го спечелят. Испания, Италия, Франция или Холандия. Чудото на испанския отбор през последните години се базираше на Барса. За мен Барса на Гуардиола е най-добрият отбор на всички времена. Другите големи са Аякс на Кройф, Милан на Саки и моят Юве също. Пет години ние доминирахме и избивахме испанските отбори. Имаше една Шампионска лига, на която на 1/8-финалите победихме Депортиво, на 1/4-финалите Барса, и то с 10 човека заради червения картон на Недвед, и на полуфинала Реал М.
- Сега, като си спомнихте тези неща, какво чувствате към испанския футбол: възхищение или крайно съперничество?
- Симпатия и почит. Аз обичам испанския футбол. Реал М например искаше да ме вземе два пъти. Не можах да отида, защото бях в Юве. А когато някой е в този отбор, не мисли за друг. Барса също ме искаше. Но проблемът беше Юве, не можех да отида.
- Да се върнем на Барса.
- Добре. Създадоха най-добрия футбол в историята. Имаше качество, невероятно притежание на топката и вкарваше голове. Много ми харесваше способността да си връщат топката за три секунди. Отбор, който иска да остане в историята, трябва да играе добре... и да печели. В противен случай е безполезно. Никой отбор в света не е печелил толкова, колкото онзи на Гуардиола. Националният отбор на Испания имаше същия манталитет, защото шестима или седем от Барса бяха титуляри в Ла Роха. Ако обединим Барса и Испания, няма да има по-голям отбор в историята.
- Спечелихте световното и си тръгнахте от скуадра адзура. Защо?
- Беше грешка, не трябваше да се махам. Трябваше да остана до Евро 2008. Много играчи ми казват: "Тренер, ако бяхте останал, щяхме да спечелим и Евро 2008". След това се върнах заради лоялност към тези играчи, от 2008 до 2010 г., но вече не беше същото. Много от момчетата бяха вече към края на кариерата си.
- Вярно ли е, че ще се пенсионирате в края на тази година?
- На клубно ниво, да. Няма да тренирам повече отбори, но няма и да си остана вкъщи. Ако имам възможността да тренирам някой национален отбор, като китайския например, ще го направя. Нямам повече сили да тренирам всеки ден, да подготвям мачове, да гледам записи на противниците, да разузнавам играчи... Стига ми след 40 години. Националният отбор ти позволява да си 15 дни вкъщи, да гледаш един мач, да направиш кратко пътуване... По-спокойно е.
- Кои личности от испанския футбол са останали в паметта ви?
- Зидан и Гуардиола като треньор. По мое мнение през последните 50 години е имало двама велики: първо Марадона и след това Зизу, като изключим Меси и Роналдо, които са на едно и също ниво сега. Меси е по-добър по качество и техническа красота. Но това, което прави Кристиано, е невероятно, защото е вкарал повече голове, отколкото мачове е изиграл. Няма друг такъв, той е свръхчовек. По различни причини ги приравнявам.
- Смятате ли, че с Анчелоти мадридистите могат да мечтаят за десетата (титла в ШЛ)?
- Разбира се. Знам, че Десетата е важна за всички мадридисти, въпреки че трябва да кажа, че ако при гола на Миятович на финала за седмата беше свирена засада, сега щяха да са осем, не девет (смее се). Винаги го напомням, когато имам възможност: беше засада! Проблемът на Реал М и останалите отбори в ШЛ е, че имат за съперник най-добрия отбор в света сега: Байерн Мюнхен. Изправихме се срещу тях наскоро на световното за клубове и поздравявам Гуардиола за отбора, който е изградил. Вече е спечелил всичко, но тази година отборът има повече качество, играе почти като Барса, възвръщайки си бързо топката. Байерн и Германия са фаворитите за ШЛ и Мондиала.
- Какво бихте ни казали за Фабио Капело?
- Историята се прави от малките моменти и Капело е част от тази история. Нормално е в Mадрид да го обичат. Винаги, когато е бил там, е печелил. Той е като лекар, при когото, като отидеш, винаги те лекува. Не е лесно да печелиш, а Капело го прави.

Хуан Кастро
"Марка"
OGGY
Юрген Клоп:
Реал Мадрид не би имал никакъв шанс в едно първенство с Байерн. Юнайтед? Никакъв шанс. Сити? Никакъв шанс. Барса може би има шанс. Какво искате от нас?
OGGY
На "Ноу Камп" твърдо вярват, че Дяволът носи бял екип
Последователите на каталунската църква виждат Сатаната в лицето на Реал Мадрид


"Умът е място в себе си и в себе си той може да направи от рая ад или от ада - рай."
Джон Милтън, 'Изгубеният рай'


Йов (библейски герой, б.р.), както и Барса, имаше всичко. Пари, земи, овце и сплотено и щастливо семейство. Също и огромна вяра в Бог. Което обаче подразни Сатаната и той отиде да говори с Бог. И с присъщата за него хитрост Лукавия го оплете в мрежите си, обяснявайки му, че Йов вярва в Него само защото всичко му върви по мед и масло. "Добре - отвърнал му Бог - ще изпитаме вярата на Йов и ще видиш, о ти злодей, че това, което казваш, не е истина. Давам ти свобода да го подложиш на всички страдания, които можеш да изнамериш в порочното си въображение, и ще видиш, че той ще продължи да ми е верен".
Сатаната не си поплюл въобще. Убил децата на Йов, всички овце, които притежавал, разрушил къщата му и покрил тялото му с гнойни рани, които го сърбели и изгаряли непрекъснато...
Страданията, които трябваше да преживява напоследък Барселона, напомнят доста за Свети Йов. Във времената на Свети Пеп отборът позна земното щастие, но след това изведнъж започнаха да се трупат нещастията. Тежкото заболяване на треньора Тито Виланова и контузиите на Пуйол, Меси, Валдес, Пике; загубата на Ерик Абидал и Тиаго Алкантара; идването на Неймар; парите, които трябваше да изплатят като глоби на държавната хазна и като капак на всичко, тези последни дни – убийството на децата в техния храм, свещената "Ла Масия".
Кой играе ролята на Сатаната в Барса? Повръщанията на Меси подсказват, че става дума за истинския, за оригинала. Всичко показва, че аржентинската десетка е прибягнала до тайнството на екзорсизма за изгонването на демони. Но както всеки, който познава поне малко християнската вяра, знае,
Сатаната се появява в различни образи и форми
За вярващите в каталунската църква дяволът носи бяло. И в някои случаи може и да имат право. Ако например Реал Мадрид не беше се намесил в наддаването за Неймар, Барселона щеше да го вземе за 25 милиона евро, колкото струваше, и колкото Байерн Мюнхен даде за Тиаго вместо да плати сто.
Що се отнася до глобите, винаги е възможно да се окаже, че в Министерството на финансите голяма територия владеят мадридисти. Но един по-зрял размисъл ни води до подозрението, че болестта на Тито Виланова и контузиите на играчите се дължат повече на лошия късмет и на сляпата случайност, отколкото на зловредни отвари, забъркани в мрака на най-затънтените кътчета на "Сантяго Бернабеу".
Последното наказание беше богохулството не само да се поставя под въпрос моралната девственост на "Ла Масия", предполагайки, че представлява някакъв център за малтретиране на деца, а не здрав и непокварен разсадник на бъдещи (футболни) мисионери. Но също така и да се забрани привличането на играчи до юни 2015 г., както и на деца от чужбина (без да се изключват тези, които идват от Ла Манча и Канарските острови).
Неизбежно вътре в клуба започна да се разпростира вярата, че зад толкова много зло не може да не стои някоя ръка от двора на Кралския клуб. Истината разкрива за пореден път провинциализма на великата каталунска институция. Става въпрос за нещо много по-голямо, за един много по-универсален обхват от досадната караница между два иберийски народа. Става въпрос, без никаква престореност и прикритост, за ФИФА, Голямото Зло, чиято мисия е не само да бичува клуба, който показва най-добрия футбол за последните години, а може би и за всички времена, но и да разруши спорта като цяло.
Футболът е единствената религия, която обединява целия свят
Това очевидно предизвиква възмущението на ФИФА и футболната институция се захваща с разрушителната си работа, правейки всичко възможно да съсипе най-големия футболен празник - световното първенство. От една страна, избира пустинята на Катар за място на провеждане на световните финали, от друга, просто извръща поглед, когато хиляди чуждестранни работници умират при строителството на катарските стадиони. А от трета, разбива мечтите на безброй корейски, африкански и аржентински деца, жадуващи да се научат да играят футбол в един от най-красивите градове на земята. Голяма жестокост от страна на Върховния Сатана.
Но кураж! Гнойните рани на ФИФА няма да бъдат вечни. Да призовем Барса, както и голямото футболно племе, да последва примера на Йов, който съхранил вярата си и в крайна сметка възвърнал щастието си.
Търпение, деца, Доброто винаги побеждава Злото.

Джон Карлин
"Ел Паис"


превод: http://www.7sport.net/7sport/fo_1forum/d7121_4.htm
OGGY
И без тики-така
"Барса" е по-добра от всякога
Луис Енрике понижи Иниеста и Шави до разносвачи на вода, но културната му революция дава резултати

В момента "Барселона" играе по-добре даже от най-добрите си дни под ръководството на Пеп Гуардиола. Въпреки че се отказа от безцелните тики-така подавания. Сега планът на каталунците е по-прост - те залагат изцяло на ударното си нападателно трио в състав Меси, Неймар и Луис Суарес-Канибала. И нещата се нареждат по-добре от когато и да е било преди, защото тримата участват в изработването на близо 99% от головете за отбора си.

Точно след 15 мин игра на първия мач между "Барса" и "Байерн" треньорът на баварците Пеп Гуардиола прекрати един свой странен и много критикуван експеримент на "Ноу Камп". Идеята му бе да действа с трима защитници срещу нападението на "Барса", но след като в това време съперникът създаде две чисти положения, от баварския лагер се принудиха да дръпнат ръчната спирачка. Пеп вдигна четирите пръста на ръката си и показа на питомците си, че четвърти човек трябва да застане отзад, за да запълни дупките, които оставяха до момента тримата защитници. В онзи момент маневрата сякаш имаше смисъл, но в крайна сметка се оказа, че няма. Защото "Барса" си спечели убедително след 2 гола на Лео Меси и 1 на Неймар и след миналогодишното си отпадане още на 1/4-финалите в Шампионската лига срещу "Атлетико" сега отново има отлична възможност да се класира на нов финал в турнира.
И то при положение че в началото на календарната година положението в каталунския лагер изглеждаше неспасяемо
А блясъкът от миналото изглеждаше далечна перспектива. Отборът бе завършил миналия сезон без трофей, а имиджът на клуба се рушеше. ""Барса" се разпада", тържествуваше открито мадридският в. "Марка".
Колапсът на "Ноу Камп" започна през лятото на 2012 г., когато треньорът Пеп Гуардиола се оттегли след 4 златни години и 14 спечелени трофея заради натрупана умора и заради впечатлението му, че не може да мотивира достатъчно играчи като Меси, Иниеста и Шави (б.р., или заради конфликти с тях, каквито слухове се носят). Тази зима пък бе изпъден и спортният директор Андони Субисарета. Легендарният вратар бе обвиняван, че с подкрепата си за продажбите на Сеск Фабрегас ("Челси") и Тиаго Алкантара ("Байерн") е съсипал бъдещето на клуба. В първите дни на януари пък недостатъчно чувствителният треньор на отбора Луис Енрике пък си позволи да остави за едно полувреме на пейката Меси, понеже не смяташе, че е в кондиция за цял мач. А после стана това, което се очакваше. На следващия ден звездата на "Барса" не се появи на тренировка заради "зловещи" стомашни проблеми, а в добавка оттогава не си говори с треньорския щаб. Любопитното в цялата история обаче е, че точно от онзи момент насам тази "разпадаща се" "Барса" постепенно се оказа с прекрасни перспективи както за титлата в Примера, така и за победа на финала за Купата на краля срещу "Атлетик" (Б) и на финала в Шампионската лига в Берлин. Или, ако обобщим, напът е повторение на требъла, който бе спечелен в първия сезон под ръководството на Пеп Гуардиола (2008/2009).
С тази разлика, че успеваемостта на този отбор сега е по-добра! Той гони всякакви рекорди - включително този на клуба за най-много поредни победи в Шампионската лига - 11, който ще бъде изравнен при победа и в Мюнхен срещу "Байерн". А в дъното на всичко е Ел Триденте, или просто MSN - нападателният тризъбец на каталунците в състав аржентинеца Меси, уругваеца Луис Суарес и бразилеца Неймар. Пазарната стойност на тримата е 260 млн. евро. За сравнение целият отбор на "Байерн" (27 души) е оценен двойно.
Още в началото на месеца при победата с 8:0 над аутсайдера "Кордоба" триото MSN мина границата от 100 гола, отбелязани от клуба във всички турнири през сезона. Елементарна справка показва, че триото е замесено в 98,7% от тези голове, а 3/4 от тях даже ги бележи лично. Головата им успеваемост е толкова добра, че е само въпрос на време да бъде подобрен пореден рекорд. През сезон 1999/2000 нападателното трио на каталунците Ривалдо, Клуйверт и сегашният треньор Луис Енрике бележи общо 23 гола в Шампионската лига. Настоящото трио обаче вече изравни тази кота 23, и то при положение че турнирът още не е свършил.
"Барса" преби "Байерн" на Гуардиола в една вълшебна вечер на "Ноу Камп"", написа миналата седмица в. "Ла Вангуардия". Лайтмотивът най-вероятно е, че сегашната "Барса" е страшно променена в сравнение с онази, която остави Гуардиола. По негово време Шави и Иниеста бяха натоварени със задачата да разпределят топката и да пускат смъртоносни пасове към атаката в създалите се празни пространства. Сега ролята им (ако изобщо са на терена) е да застават много по-назад, да се преборват за топката и още на централната линия да търсят пас към триото отпред.
"Разносвачи на вода може би е малко крайно. Но по същество понятието им пасва - казва за новата роля на Иниеста и Шави бившият халф на каталунците и испански национал Гайска Мендиета. Но бърза да подчертае и нещо друго. - Едно време "Барса" беше предсказуема. Нямаше план Б!" Сега обаче планът Б е налице. Част от него е да се реагира на тактиката на съперника. Според зависи и за пестене на сили темпото в дадени мачове са намалява, за да се подмами съперникът в по-предни позиции, а след това се удря на контри. Освен това от време на време се играе и с дълги топки. Които Гуардиола гледаше много накриво.
Преди беше немислимо, но сега в "Барса" се разчита и на статични положения
И даже ги тренират!
"Отборът загуби чувствителността си, но за сметка на това спечели агресия", отсече наскоро в. "Ел Паис" и обяви наложения преди 25 г. от Йохан Кройф период тики-така за приключен. Иначе казано, станали сме свидетели на културна революция. Отборът вече не разиграва топката безброй пъти в центъра, докато не се отвори някоя дупка, а щурмува със сила противниковата половина най-вече чрез доказалия се във всякакви битки Канибал Луис Суарес.
В момента "Барса" вкарва и печели повече от всякога. И ако се погледне по-глобално на нещата, трябва да се каже, че едва ли има друг отбор в света, който да е играл по този начин. "Противниковите треньори треперят от страх на фона успеваемостта им", не крият специалисти. И без съмнение има защо да е така. Данните показват, че в сравнение със сезон 2010/2011, вторият, в който Гуардиола триумфира с Шампионската лига, сегашният отбор е по-добър, погледнато от всякъде (виж таблицата със сравнението). Но въпреки всичко сегашният треньор Луис Енрике никога няма да получи в Каталуня същото признание като Пеп, защото му липсва аурата на месия.
"Хубав футбол като онзи по времето на Гуардиола в "Барса" повече няма да има", казва Жорди Кихано от "Ел Паис". "Пеп е футболен гений, такъв като него втори път няма да има", подчертава Луис Бухерес от в. "АВС". А Жорди Ковес от в. "Спорт" констатира: "Ерата на Гуардиола беше период на безсмъртие. Игровата схема беше толкова ефективна и невероятно красива и объркваше абсолютно всеки съперник на света."
Сега обаче Гуардиола е от другата страна и въпреки че почти всичко говори в полза на "Барса" преди реванша в Мюнхен, има една статистика, която дава някаква искрица надежда на "Байерн". А именно каталунците вкарват "само" 39% от чистите си положения, а баварците реализират 60%. В този ред на мисли, ако "Байерн" създаде достатъчно положения, финалът в Берлин все още може да бъде достигнат. Но само при условие че баварската защита успее да удържи природната стихия Меси...

А. Хазлауер, А. Волфсгрубер, М. Лавин

източник: http://www.7sport.net/7sport/fw_1footw/d7500_8.htm
OGGY
Меси е лидер и без да прави впечатление

Макар и да не се набиваше в очи, доминиращият играч на финала в Берлин бе Лео Меси. За разлика от друг път обаче той действаше дозирано и студенокръвно. Подход, с който може да наследи Иниеста и Шави и да поведе сам отбора в бъдеще.

Беше някъде около 20-ата мин на финала, когато Бълхата бе оставен сам на границата на наказателното поле, отпусна си раменете и погледна към земята. И на практика сам се извади от играта. Но защо му беше на най-добрия играч в света да го прави? Звездата на "Барса" е чувствителна личност. Точно тази сцена обаче е показателна за това, че Меси вече е разбрал как се печелят големи мачове
Като цяло той бе доминиращият играч във финала срещу "Юве". Прояви се дозирано и ефективно. Първата крачка в 4-тата мин я направиха съотборниците му, след като Иниеста изведе Ракитич и той вкара за 1:0. След това "Олимпиащадион" засветка като техноклуб. Не заради Лео, който през целия мач кротуваше и показваше нечовешките си способности само тогава, когато смяташе, че е нужно. За някои от зрителите сигурно е изглеждало така, сякаш четирикратният носител на Златната топка е заспал. Но точно тогава, когато изглеждаше най-заспал, той ускоряваше някой дрибъл или обръщаше играта с някой пас с външен фалц. В крайна сметка статистиците отчетоха, че той е играл с топката 104 пъти повече от всеки друг на финала!
В средата на първото полувреме Меси съвсем се беше отпуснал и даже не се връщаше в своята половина. Интересното обаче е това, което се случи след това. Той усети, че съотборниците му започват да стават разточителни. Само Канибала Суарес имаше цели 5 възможности (39, 40, 44, 49, 50), Неймар също сбърка и това можеше да се отрази срещу всеотдадените играчи на "Юве". Особено опасно за каталунците стана след изненадващото изравняване на Мората в 55-ата мин. Защото така италианците натрупаха още смелост.
Ако по това време на терена имаше някой като Шави, той щеше да спре мегаломанията на съотборниците си. Меси обаче се показа като негов достоен наследник, като лидер на отбора.
Той беше впечатляващ в новата си роля на плеймейкър и с удар по земята пробва Буфон, който захлупи топката с тялото си. Лео обаче се приближи до него и го погледна. Сякаш, за да го подготви, че при следващия път ще се изложи. И точно така се получи - Меси стреля по-силно, а топката бе довкарана от Луис Суарес за 2:1.
Всъщност на финала имаше много неща, на които трябва да се възхищаваме. Като например хитрия ход на треньора Луис Енрике да изтегли десния бек Дани Алвес към халфовата линия, за да тормози допълнително полузащитата на съперника. Енрике и Меси са друга, доста обширна тема. Но няма съмнение, че част от футболното узряване на Меси бе да се напасне към треньора. Въпреки че сега двамата ще трябва да си делят славата.
Славата на забележителния втори требъл след 2009 г., която тази генерация на "Барса" спечели. "Преди 6 г. си мислехме, че е невъзможно требълът да се повтори", призна след мача Андрес Иниеста.
Оказа се обаче, че е възможно. Благодарение на Меси, който се превърна от чувствителен гений в стабилен победител. А това без съмнение се случи в най-подходящия момент. В момента, в който Шави се оттегля окончателно, за да поеме към Катар. Иниеста, който вече е на 31 г., също няма още много години пред себе си. За разлика от Меси, който вече е готов да наследи и двамата. И да поведе "Барса" към многообещаващо бъдеще...

Нилс Нордман
OGGY
Лотар Матеус:*
И преди, и сега всичко зависи от Меси


Тазгодишният финал в Шампионската лига беше върховен и ни доведе до един извод: с триумфа на "Барса" с 3:1 над "Юве" победи футболът! Стилът на треньора Луис Енрике, който пуска заедно Меси, Неймар и Луис Суарес в атака, е този, който феновете искат да гледат.
Вратарят Марк-Андре Тер Щеген направи голям мач на финала. Не само на голлинията, но и в изграждането на играта на "Барса". Той изигра решителна роля за гола за 2:1, като пусна хитър дълъг пас напред. Скоростта, с която Марк обработва топката, окрилява цялата игра на каталунците. За мен той още сега е почти на нивото на Мануел Нойер. На "Олимпиащадион" седях до Анди Кьопке, моя бивш съотборник в бундестима и настоящ треньор на вратарите там. Обсъждахме реда на вратарите в отбора и факта, че след европейското първенство за младежи покрай Тер Щеген и Бернд Лено ("Байер" (Л) нещо ще трябва да се промени. Двамата са прекрасни вратари, които следващия сезон ще играят отново в Шампионската лига. Време е нещата там да се променят за сметка на втория вратар Роман Вайденфелер ("Борусия" `Д), който е резерва в клуба си, и третия вратар Рон-Роберт Цилер ("Хановер"), който се бореше да не изпадне и изобщо няма мачове в Европа.
Но да се върнем на "Барса". Това, което най-много ми харесва при тях, е, че в сравнение с требъла при Пеп Гуардиола през 2009 г., сега играта им е решително подобрена по отношение на превключването от защита в атака. Докато преди топката се придвижваше първо от дясно на ляво и не се стреляше отдалеч, нещо, за което сега Франц Бекенбауер критикува "Байерн", Луис Енрике разчита на по-директен и бърз футбол
Има и още една разлика с преди - Меси бе върнат обратно на десния фланг на атаката. Това, че аржентинецът го допуска, показва, че той е прекрасен отборен играч. Това доказват и тези 28 асистенции, които е натрупал този сезон.
Макар Меси да не вкара гол на финала, той бе замесен и в трите гола. При първия гол например защитата на "Юве" се концентрира върху него, насочи се към десния фланг. А той само с един пас пренасочи играта вляво, където имаше пространство за Иниеста, който подаде на голмайстора Ракитич.
Винаги ме питат кой е по-добрият аржентинец - Меси или Марадона, с който можех да се меря като играч. Днес Меси безспорно е №1, даже и пред един Кристиано. Марадона беше №1 по наше време. Това, което говори в полза на Меси, е, че има невероятна успеваемост като отбелязани голове. Освен това е и по-гъвкав от Марадона. Въпреки че Марадона всъщност спечели сам Мондиал 1986 за Аржентина. На практика не е възможно тези двама изключителни играчи да се сравняват.
Това, което може да се каже, е, че "Барса" е зависима от Меси. По отношение и на двата каталунски отбора, които спечелиха требъл за последните 6 г. Когато "Барса" се мъчеше, Меси имаше или стомашни проблеми, или беше контузен. Но ако остане здрав, и в следващите години именно мачовете с "Барса" ще решават кой ще печели Шампионската лига.

*Лотар Матеус (54 г.) е рекордьор по мачове за Германия (150), световен шампион от Мондиал 1990. Бивш национален селекционер на България. В момента е експерт на платения тв канал "Скай"
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.
Invision Power Board © 2001-2018 Invision Power Services, Inc.