Помощ - Търсене - Потребители - Събития
Пълна версия: Catalgrana Blog - Ново място с интересни и злободневни теми за дискутиране :)
F.C. Barcelona Forum > F.C. Barcelona > Разни
Anims Tito
Отварям тази тема с намерение да представям от време на време, някои по-интересни ракурси, по иначе дискутирани от нас теми.

Авторът засега няма да го издавам, но се надявам тази тема да стане място за съдържателни дискусии. Моля ви, ако нямате какво смислено да кажете, просто четете. Спамът тук ще бъде спиран с всички средства, които правилата на форума дават.

Започвам с три интересни материала

Цитат
Saturday, March 5, 2011

Излезе ни Златен (част 1)

Тези дни бившият президент на Барселона Жоан Лапорта отново ни върна към бурното лято на 2009 г., когато станахме свидетели на най-масивната трансферна операция в историята на клуба. За сума от 46 милиона евро + услугите на Самуел Ето'о (официална обща стойност: 66 мил.) от Интер бе привлечен шведският национал Златан Ибрахимович, а едва ли някой е очаквал, че само година по-късно той ще напусне клуба за три пъти по-малка сума и в нескрит конфликт с Пеп Гуардиола.

Това ми даде основание да върна назад часовника на времето и да си припомним как точно (и по-важното - защо) бе сключена тази видимо... странна сделка. Много неутрални фенове на футбола, които не следяха отблизо процесите в клуба, а и много от привържениците на Барса все още недоумяват как този трансфер бе финализиран в тези му параметри, изглеждащи абсурдно за средно-статистическия човек. В крайна сметка - към Интер пое нападател, който най-малкото на теория не е с по-ниска пазарна стойност от Златан Ибрахимович, а според много хора би бил и с по-висока такава. Но това е обект на съвсем различна дискусия. Фактите обаче бяха други - Ето'о подписа с италианския шампион, а Барселона доплати допълнителни 46 милиона евро за услугите на Ибрахимович. Наглед абсурдно, а?

Не пропускайте детайлите

Продължавам да твърдя, както впрочем го правех и преди вече почти две години, че параметрите на сделката Ибрахимович - Ето'о не са толкова нелепи, колкото изглеждаха тогава, дори и сега, когато можем да приемем, че шведът се провали. Държа да подчертая, че с написаното тук не твърдя, че одобрявам този ход (ако изключим причините, които го правеха наложителен) или че го виждам като правилен за бъдещето на клуба. Желанието на автора е да изложи аргументирана теза, защо привличането на Златан Ибрахимович, според тези му параметри, не бе чак толкова налудничаво, с оглед на създалата се почти кризисна ситуация, изискваща бърза и наложителна реакция.

Нужно е по-внимателно вглеждане в детайлите и най-вече в процесите, които форсираха извършването на подобен трансфер. Ако извадим Самуел Ето'о от уравнението, то пазарната цена на Златан Ибрахимович остава 46 милиона евро, което в никакъв случай не е надценяване на стойността на по това време най-добрия футболист в Серия А. Особено и с настоящите пазарни реалностти, които позволиха на Ливърпул да заплати 35 милиона паунда за футболист, който през миналия сезон се състезаваше в Чемпиъншип. Погледнато конкретно към тази сума, тя не бе висока за Златан Ибрахимович. В друга ситуация, когато Ето'о не би участвал в сделката, преговорите между Интер и Барселона само биха започнали от 46 милиона евро, преди най-вероятно цифрата да нарастне с още между 10 и 15 милиона. Навярно хората, които не харесват Златан Ибрахимович няма да се съгласят с мен, но както казах - реалностите на пазара правят това обективно, без да желая да оценявам качествата на шведа. Други ще кажат - как така "ще вадим Ето'о от уравнението, при положение, че той овечидно е там"? Ще обясня.

Ключът е Ето'о

Скоро, след като Барселона триумфира с незабравим требъл през сезон 2008-09, Пеп Гуардиола отново довери, че не желае Самуел Ето'о в своя отбор. Той впрочем направи същото и в първите си дни начело, когато раздяла с триото Роналдиньо - Деко - Ето'о бе крайъгълен камък в плановете му за реновация на "изчерпаната" Барса на Франк Рийкард. Е, тогава желанието на младия специалист бе изпълнено в 2/3, защото Ето'о остана на "Камп Ноу". Както видяхме и в последствие - за добро. "Неукротимия лъв" отново премина границата от 30 гола, а попадението му в мрежата на Манчестър Юнайтед във Вечния град няма да бъде забравено от всички фенове на Барселона по цял свят.

Година по-късно обаче, Пеп не отстъпи от позициите си - Ето'о трябваше да напусне, а на негово място трябваше да бъде привлечен нов голмайстор. Гуардиола никога не заяви в прав текст, какви точно са причините за това да не желае африканеца в съблекалнята си. Единственото, което той пророни пред журналистите по този въпрос, бе за "предчувствие", което таи по отношение на Самуел Ето'о и което му подсказва, че е дошло време Барселона да се раздели с най-успешния си голмайстор за всички времена. Този път връщане назад нямаше, защото Гуардиола изразяваше това си желание за втори път. Оттук-нататък, компромисите ставаха невъзможни. Основните и елементарни принципи на човешките взаимоотношения го изключваха.

Раздялата - почти невъзможна?

В един момент Жоан Лапорта, Чики Бегиристайн и целият спортно-технически щаб на Барселона научи, че Самуел Ето'о трябва да бъде продаден на всяка цена. Перспективата камерунецът да остане за още един сезон на "Камп Ноу" и да работи още година с треньора, който на два пъти пожела отстраняването му от него, изглеждаше кошмарна за бъдещето на тима. Представете си за какво минно поле и каква тик-такаща водородна бомба от емоции говорим, ако това наистина се бе случило.

Раздялата със Самуел Ето'о обаче бе повече от трудна поради факта, че възможностите за продажба на нападателя бяха силно ограничени. Да си припомним какви бяха опциите пред Барселона, най-вече по отношение на европейските клубове, които биха могли да си позволят футболист като Ето'о:

Англия:

Манчестър Юнайтед - слухове, спекулации и догадки, но в нито един момент деклариран реален интерес. Уейн Рууни и Димитър Бербатов изглеждаха напълно достатъчни на сър Алекс Фъргюсън, особено и предвид факта, че във важните мачове шотландецът предпочита да залага на схема 4-5-1.

Челси - възможна дестинация като финансови възможности, амбиции и моментно статукво на футболната карта, но отново липсващ реален интерес. Карло Анчелоти реши, че няма нужда от Ето'о, а в края на сезона ликуваше с дубъл на домашна сцена.

Арсенал - как си го представяте?

Ливърпул - тук дори шансовете на Арсенал биха били по-сериозни.

Манчестър Сити - един от единствените два клуба, заедно с Интер, който прояви реално съществуващ интерес към Самуел Ето'о, дори подкрепяйки го с официална оферта. Крайното решение обаче бе на Ето'о, който отклони предложението на "гражданите", явно не оставайки убеден в "доларовите" им амбиции им да се превърнат във властелин на европейския футбол, дори и най-вероятно подписвайки се под контракт с рекордна заплата. Както го стори Туре Яя година по-късно. Можете ли да го вините?

Германия:

Байерн - безспорно един от европейските топ клубове, но отдавна Бундеслигата е загубила притегателна сила за звездите на европейския и световен клубен футбол. Признавам си, че останах изненадан от решението на Ариен Робен да заиграе в Байерн, но тук съм склонен да го нарека просто изключение от правилото. Трансферът на Робен бе единичен случай, който скоро няма как да се превърне в тенденция.

Италия:

Милан - преди години, може би. Силвио Берлускони обаче отдавна позавърза кесията, а трансферната активност на Милан в последните години го доказва. Дори и да приемем, че трансферната цена на Ето'о не би била прекомерно висока, имайки предвид изтичащия му контракт, годишно възнаграждение от минимум 10 милиона евро годишно би отказало "росонерите" на онзи етап.

Интер - единствено, ако Златан Ибрахимович бъде продаден. Шведът вече се подписваше под 12 милиона евро годишно, а освен на него, Жозе Моуриньо вече можеше да разчита на Марио Балотели и новопривлечения Диего Милито. Тук нападателите щяха да станат твърде много, а е спорно дали Морати можеше да си позволи още една заплата, приближаваща се до тази на шведа. Фактите са такива, че ако желаеше, Дон Масимо можеше да "отърве" Барса от Ето'о, дори и без да се разделя с най-голямата си перла. Барса пък щеше да посегне към Давид Вия и да подпише с него.

Ювентус - мислите ли?

За клубове от Испания мисля, че няма смисъл да говорим.

Патова ситуация и заек от шапката

Ето и какво точно довери Жоан Лапорта, когато журналистически въпрос отново го върна към лятото на 2009:


"When the club won the Treble in 2009, the technical staff wanted a few ‘locker room modifications’ to help the team ethic,” Laporta told As.

“This is how we came to swap Eto’o and Ibrahimovic, a move that at the time was wanted by Pep Guardiola.

“Aside from the Swede, the other two options were Diego Forlan and David Villa. However, Eto’o would not go to Real Madrid, as he preferred Inter.

“Valencia were asking too much for Villa, while Atletico Madrid had no intention of selling Forlan.

“There was the problem that Eto’o would absolutely not accept a transfer to Valencia or Atletico Madrid. In fact, the only club he was happy with was Inter.

“There was no other alternative to satisfy the Coach and his technical staff.”




Връзва се с изложеното по-горе, нали? Давид Вия и Диего Форлан действително попадаха в плановете на Барселона, но това не решаваше другия належащ проблем - наложителната раздяла с Ето'о. Аз съм безкрайно убеден, че за Вия можеха да бъдат додадени тези недостигащи милиони, които ни разделяха с Хлапака, но можеш ли да привлечеш заместник на някого, с когото още на практика не си се разделил? Давид Вия можеше да бъде привлечен още през лятото на 2009 г., но само при положение, че пътят вече бе разчистен.

Заекът от шапката изскочи от Милано и Масимо Морати, който помогна ребусът да бъде разрешен. От гледна точка на преследвания сценарий и директива, сделката Ибрахимович - Ето'о бе олицетворение на израза "с един куршум - два заека" за спортно-техническия щаб на Барселона. Пеп Гуардиола получи своя нов централен нападател, като в същото време се отърва и от "камъка" Ето'о, с който рискуваше да обрече предстоящия сезон на пълен провал, в случай че последният бе останал.

Ето'о не бе част от сделката, той просто бе разкаран с формално участие в нея

Проблемът тук не е директната размяна Ибрахимович - Ето'о (тя бе сключена в момент, когато вече нямаше връщане назад), а цифрите и цялостният мащаб на сделката. Тези допълнителни 46 милиона придават зверска тежест на този трансфер, но аз съм склонен да приемам тези 46 милиона като директно платени за Ибрахимович, без да прибавям Ето'о към цялата схема. Как така? Защо? Защото в конкретната ситуация, според създалите се обстоятелства и липсите на алтернативи, мога да стигна дори по-далеч, заявявайки, че точно в този момент Самуел Ето'о нямаше пазарна стойност.

Аргументите за това са елементарни, дори и за средноинтелигентен човек. Както вече обяснихме, нямаше и как Ето'о да бъде продаден в съответния момент. Нямаше опции за това, нямаше и за кога да бъдат чакани такива, защото времето летеше, а Пеп Гуардиола трябваше да знае с какъв състав му предстои да работи. Контрактът на нападателя с Барса изтичаше след 12 месеца, като нямаше абсолютно никакви изгледи той да бъде подновен.

По правилото "Босман", камерунецът щеше да напусне без трансферна сума в края на следващия сезон, а Барса нямаше да има правото дори да го използва в такива наглед "абсурдни" сделки, за каквато много хора намираха тази. Но не това беше основния проблем. Ето'о е дал толкова много на Барселона, че аз лично бих му позволил да изпълни докрай контракта си с клуба и ако желае - да си тръгне без пари. Смятам, че си е заслужил това право, защото приносът му за Барса е трудно измерим с думи. Но рискът бе огромен. Рискът от всичко, което можеше да се случи между Саму и Пеп, за напрежението, отмъщението и неизказаните думи, които щяха да висят като демоклиев меч над цялата съблекалня. Това не трябваше да се допуска, защото границата бе премината в момента, когато Хосеп Гуардиола заяви за втори път, че не желае камерунеца в тима си.


Posted by desoe at 4:15 PM
Anims Tito
Цитат
Thursday, March 3, 2011

Pinto's secret handshake

Че Хосе Мануел Пинто е странна птица, това го знаем всички.

Винаги ексцентрична прическа, "подсвирване" към противниковите нападатели в критични моменти, продуциране на хип-хоп изпълнителни и управление на собствен лейбъл за записи - това са само част от нещата, с които можем да свържем ветерана от Кадис.

Но няма как да не се обърне по-специално внимание на начина, по който Пинто има навика да поздравява съотборниците си. А е съвсем явно, че и те добре са научили спецификата на неговия поздрав. Особено Лео Меси. Убедете се сами:









Междувременно, преди няколко дни стана ясно, че Пинто ще преподпише контракта си с Барса за още един сезон. Явно и укрилен от новината, Хосе Мануел записа две поредни "сухи мрежи" на сметката си, включително и снощи на "Местая". Струва ми се, че Пинто е далеч по-важен за атмосферата в съблекалнята, отколкото повечето от нас предполагат, поради което и няма как това да не е добра новина. А докато той празнува новия си контракт с порядъчно количество хип-хоп, ние имаме достатъчно време, за да овладеем поздрава му smile.gif

Posted by desoe at 3:17 AM
Anims Tito
Цитат
Wednesday, March 2, 2011

All hail King Eric



През лятото на 2010г. Барселона се раздели с двама от своите централни защитници - Рафаел Маркес (Ню Йорк Ред Булс) и Дмитро Чигрински (Шахтьор), а изненадващо на техните места не бе привлечен никого.

По всички закони на математиката, това бе най-малкото притеснително, защото от общото уравнение бе извадено (при това не 1, ами 2), без да се прибави. Равносметката бе -2, при положение, че отново те очакват битки на три фронта. Пропуск на спортно-техническия щаб? Недоглеждане? Липса на бърза реакция със закупуването на нов централен защитник? Не, дори и да е изглеждало така.

В един момент през лятото Пеп Гуардиола заяви, че левият бранител Ерик Абидал ще започне да играе все по-често в сърцето на отбраната, попълвайки дупката от напускането на Маркес и Исус (простете, имах предвид Чигрински). От Севиля пък бе привлечен можещият да играе и на двата фланга Адриано, което от своя страна "подсигури" минаването на Абидал в центъра.

Постът на централен защитник не бе нещо ново за Ерик, който имаше известен опит на тази позиция в националния отбор на Франция. Но, с какъв успех? Много от привържениците на Барса, включително и аз, изпаднаха в потрес от решението/експеримента на Пеп Гуардиола. Защо?

Помните ли това?



Ами това?



Хайде де, това вече се превръщаше в тенденция.

Няма да е пресилено ако кажем, че често Ерик Абидал е изглеждал отчайващо в центъра на защитата. Всики знаем, че Реймон Доменек най-вероятно има сериозни умствени проблеми (все пак говорим за човека, който реди състава си според хороскопите на своите футболисти), но когато разбрах за идеята на Пеп се почувствах някак.. объркан. Не знаех какво се корени зад решението на Гуардиола (за когото съм убеден, че няма проблемите на Доменек), но бях притеснен.

Дължа обаче извинение както на Пеп, в чиято преценка се усъмних, така и на самия Ерик Абидал, в чийто качества на централен защитник също се усъмних. През този сезон французинът е почти безгрешен в новото си поприще, а заради него в момента буквално не усещаме липсата на Карлес Пуйол, което по принцип е доста трудно. Поради всичко това, единственото, което бих казал в момента, е едно звучно и гръмогласно ALL HAIL KING ERIC!

p.s. естествено, всичко това не означава, че през лятото на 2011 г. покупката на нов централен защитник не е задължителна. Карлес Пуйол продължава да остарява и отсъствието му от игра ще бъде все по-често срещано явление, а Габриел Милито най-вероятно ще бъде освободен, което за малко и не се случи още през януари. Барселона и сега разполага с кадри от школата, каквито са Андреу Фонтас, Марк Бартра и Марк Муниеса, както и преотстъпения на Спортинг Хихон Алберто Ботия, тъй че не е изключено и именно някой от тях да заеме мястото на Милито. Това обаче би било далеч по-рисковано, защото интеграцията на млади защитници не върви толкова "леко", колкото тази на халфове и нападатели. Младостта върви ръка за ръка с грешките, а защитниците нямат право на грешки. А с оглед на това, че пред Карлес Пуйол стои съвсем реалната перспектива за все по-често отсъствие от терена, рискът с налагането на бранител от школата на този етап изглежда твърде сериозен.

Posted by desoe at 3:56 PM
Pietro
Относно Ибра.
Махаме Ето'о . Дали сме 45 млн. Какво щеше да ни коства да платим 55 за Вия ? И каква всъщнсот е главната причина Пеп да не иска Ето'о ? Да не би една от причините да е тази, че не искаше да преподпише пък ? А и Ето'о щом се бе съгласил да бъде разменна монета по оста Барса-Интер вероятно щеше да се съгласи и да влезе в положението на клуба, за който милее и да направи компромис.

Голям поздрав на Пинто biggrin.gif
Наистина е шашав.

Ще ми е интересно да видим/напишеш нещо около Роналдиньо.

ПС- имам чувството ,че ти ги пишеш тези статии. Напълно в твой стил, адски умерени, винаги погледнати от 2-те страни.
Anims Tito
хаха smile.gif
Не, не ги пиша аз.
Мен ме мързи отдавна за такива работи smile.gif

Относно Ибра / Ето'о...
И за мен Барса нямаше избор в онази ситуация в края на трансферния прозорец.
Защо се стигна до там и защо после Ибра така влезе остро на Пеп, също ми е мътно.
Факт е, че Пеп е принципен, може би даже и малко повече, отколкото трябва, и най-вероятно държи на някои неща повече от другите треньори.
Дали е добре или зле, кои сме ние, за да съдим ?

Но е и факт, че атмосферата в съблекланята почти не е мръднала за трите години, откакто е начело на отбора ( или поне външно така изглежда ), което говори за нещо.

А относно това, защо все ние си правим трансферите накрая и сме "набутаните"...ами...от една страна, всеки иска да изцеди най-проспериращия клуб, от друга, слаби мениджъри.
Поне за мен, Чики не беше добър "търговец".
Ще видим сега на Росел екипа...
xenox
Според мен взехме Ибра щото беше най-добрия вариант, а не заради това, че видиш ли само той се продавал тогава. Ако искаха Вия щяха да оставят Етоо да си иде без трансфер и да платят на валенсия ковто искат. Но Ибра е по-комплексен, може да дава разнообразие в атаките и да измъква закучени мачове - за това го взеха. Ако беше поработил върху характера си и бе паснал в отбора никакъв Вия не ни трябваше.
Трансфера си беше много добър, макар и малко солен. Друг е въпроса че и защо не се получи. И защо не го продадоха по-скъпо на Милан. Едни 10 милиона отгоре му прилягаха.
Rosen
За мен е по-интересно, какви бяха тия трансфери на Чигрински, Касерес, Хлеб и там разните бразилски анонимници и псевдозвездички? Колко пари загуби отбора? И кой се облажи от всички тях? Защото не може Лапорта да твърди, че той стои зад трансфера, Пеп да си мълчи, говоря за Ибрахимович. И как един треньор се принуждава да работи с "натрапен" му футболист, еми много ясно, че при опърничавият нрав на шведобосненеца, няма как да стане, и за доброто на отбора ще трябва да си иде. Просто "двата остри камъка, престанаха да мелят брашно" в един момент, както се казва по нашенски.
И се замислете по времето на Лапорта, колко точно футболиста се продадоха, да не изброявам, и колко комисионни се прибраха от техните трансфери.
И как сега това лято, Пеп не посмя, да поиска Суарез, защото брат му е агента на уругваеца, и да няма конфликт на интереси и т.н. и т.н.
И как при Лапорта не можеше да се купи Вия, а при Росел веднага го закупиха, и то за почти същите пари, които му искаха и предният сезон.
Не ми се рови в статистика да видя по години колко милиони отбора е на загуба от лошата трансферна политика.
Целта оправдава средствата, ама средствата в джобчето на Лапорта и компания wink.gif

И не съм съгласен с автора, че Байерн не са можели да си позволят Ето'о. Те преди години счупиха трансферния рекорд, като взеха Рой Макай от Депортиво, тогава носител на Пичичи и Златната обувка. После Рибери, Робен, Тимошчук, Лука Тони, тях с какво са ги купили?! И как от години наред баварците купуват всичко най-качествено излязло от другите германски отбори. Просто не искам да търся, точно кои играчи са купили, но съм сигурен, че списъкът е интересен wink.gif
Само ще спомена, Зе Роберто, Марио Гомес, Лусио, Бут, Алтинтоп, Олич, Клозе, Боровски, Подолски.
Ами Харгрийвс, те да не без пари да са го дали на Манчестър Юнайтед?!
Друг е въпроса, дали Ето'о би искал да иде там wink.gif
Anims Tito
Авторът казва, че БУндеслигата е загубила притегателна сила , което е тотално различно от това, кой какво може да си позволи. wink.gif
Tony Montana
Цитат(Wembley_19_years_after @ Mar 7 2011, 10:58 AM) *
Авторът казва, че БУндеслигата е загубила притегателна сила , което е тотално различно от това, кой какво може да си позволи. wink.gif

Авторът е ясен,той в някаква спортна медия пишеше нали?
OGGY
Само една корекция към Роксата-Вия го закупи Лапорта, а не Росел... по другото нямам време да пиша, но нова хубава темичка, която освен че дава коректно мнение, хвърля и малко светлина за дадени въпроси, защото съм забелязал, че много от форума, макар и като фенове на клуба, не са запознати с оснаовата на дадено действие в Барселона, откъдето произлизат и ненужни дискусии или спорове.
Anims Tito
Цитат(Tony Montana @ Mar 7 2011, 10:57 AM) *
Авторът е ясен,той в някаква спортна медия пишеше нали?

ще ти кажа друг път, а и да не спамим тука laugh.gif
R3D_aNd_M37h
Много добро включване на колегата К. Винаги е имал интересна гледна точка. smile.gif
Anims Tito
Цитат
Sunday, March 13, 2011

Golden moments: Giuly, Paris! Giuly, Paris!

"Giuly Paris! Giuly Paris!" , крещеше в пълно умопомрачение каталунският ТВ коментатор, само броени мигове, след като Людовик Жули бе разстрелял Нелсон Дида в първи 1/2-финал от Шампионската лига между Милан и Барселона на "Стадио Сан Сиро".



В крайна сметка се оказа, че това бе и единственият гол в тази полуфинална двойка изобщо (сори, Шева wink.gif), а дребният французин записа завинаги името си в историята на клуба. Тогава повечето похвали отново отнесе Роналдиньо, заради спечеления физически сблъсък с Гатузо и последвал пас (а и точно в този период Роналдиньо по default си получаваше своя къс от пая), но за мен завършекът на Жули винаги ще остане паметен. Жули е десничар, но не от онези десничари, които умеят да ритат добре и с другия крак. А всички знаем, колко трудно е да стреляш по такъв начин и от движение с по-слабия ти крак и да намериш мрежата по толкова безкомпромисен начин. Честно казано, не съм и сигурен, че Людо би успял да повтори това изпълнение и в пет следващи опита да го направи.

Лично за мен, Жули винаги ще бъде една от 'спорните' фигури във втория "Дрийм Тийм" на Барселона, защото честно казано, играчите тип "hit & run" винаги биха изпитвали сериозни трудности да се впишат в на първо време - преследвания, а в последствие и достиган облик на Барселона в игрови аспект. Е, да - "ами Христо Стоичков?", биха ме контрирали някои. Е да, но Жули не е Христо Стоичков. Нищо, че носеше неговия номер ;]

И въпреки това, мигове като този те правят безсмъртен в съзнанието на феновете, имали щастието да ги проследят в реално време. А Людо Жули имаше своите мигове, макар и често повече да ни късаше нервите, отколкото да ни караше да се усмихваме. Giuly, Paris! Giuly, Paris!



p.s. впрочем, ако някога съм се съмнявал, то мачове като този ме накараха да повярвам, че Андрес Иниеста ще бъде важна част от бъдещето на Барселона. В отсъствието на Шави и Деко, битката на "Сан Сиро" бе изпит, който Иниеста взе с отличен.

Posted by desoe at 1:03 PM
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.
Invision Power Board © 2001-2018 Invision Power Services, Inc.