Помощ - Търсене - Потребители - Събития
Пълна версия: Самоубил се е бившият вратар на Барселона Роберт Енке!
F.C. Barcelona Forum > F.C. Barcelona > Разни
Capitan_Tarzan_Puyol


Полицията в Хановер: Енке се е самоубил

Нойщад. Полицията в Хановер разпространи съобщение, според което вратарят на националния отбор на страната и местния Хановер – Робърт Енке не е починал от естествена смърт, а се е самоубил.
„Енке се е хвърлил под идващ влак”, гласи съобщението на властите до медиите, според „Morgenpost Online”.
Инцидентът се е случил в малкия немски град Нойщад, около 18:25 местно време.
Очаква се пресконференция на полицията в града, за изясняване на подробностите по случая.
Rosen
Аз лично не си го спомням като играч на Барселона. Нека почива в мир и Бог да го прости!
Asoto
R.I.P. sad.gif
G.ILIEV
R.I.P. Very sad news
xenox
Какво му е пречело и какво ли е гонил?
Barcelona_
R.I.P sad.gif
Martessi
Много тъжна история.... нека почива в мир ! sad.gif
R3D_aNd_M37h
Нека почива в мир.
xixo
Нека почива в мир... sad.gif
Pietro
Цитат(Rosen @ Nov 11 2009, 01:38 AM) *
Аз лично не си го спомням като играч на Барселона. Нека почива в мир и Бог да го прости!


А той бил ли е наш играч ? Както ида е . . . .
Нека почива в мир .

Цитат(xenox @ Nov 11 2009, 10:14 AM) *
Какво му е пречело и какво ли е гонил?


Май заради дъщеричката му, която умряла на няколко годинки и той не можел да превъзмогне загубата й . . .
След това са си осиновили друго детенце , но явно и това не е помогнало да запълни празнината . . .
Жалко наистина . . .
Svetlin_Barcelona1104
R.I.P sad.gif sad.gif sad.gif
Capitan_Tarzan_Puyol
Бил е играч на Барса 2002-2003г. но записва само 1 мач за Купата на Краля, в който отпадаме есента и 1 мач
в Ла Лига.
Dilqna
Цитат(Rosen @ Nov 11 2009, 01:38 AM) *
Аз лично не си го спомням като играч на Барселона. Нека почива в мир и Бог да го прости!


и аз, но съм го гледала в др отбори и беше добър мамка му.... sad.gif RIP
BaNaNa_DJO
ohmy.gif ohmy.gif ohmy.gif ЕНКЕ ... R.I.P
Barca_girl
Нека душата му почива в мир!
KeyStone
Нека да почива в мир!!!

П.С.Явно и богатите и известни също плачат...
KeyStone
Цитат
Престоят на германския вратар Роберт Енке в испанския гранд Барселона е сложил началото на тежките депресии на футболиста. Това разказа мениджърът му и негов най-близък приятел Йорг Неблунг. Той споделя, че неуспехът на Енке при каталунците го е тласнал към първата му голяма депресия.
xixo
Днес се навършва една година от смъртта на Роберт...

Нека почива в мир. sad.gif
iNfRaSoNiC
Почивай в Мир, Робърт!
KeyStone
Цитат
"Един твърде кратък живот". Това е заглавието, а и истината, за живота на футболиста Роберт Енке. Точно преди една година, на 10 ноември 2009 година, вратарят сложи край на живота си. Само на 32 години.

Журналистът Роналд Ренг е от близките приятели на Енке. Той е написал книга - за издигането и успехите на Енке в националния отбор, за трагичните дни около смъртта на дъщеря му Лара, която почина само на 2 години, след като беше родена с порок на сърцето. И за постоянните депресии, под които Енке в крайна сметка се пречупи.

"Във вторник, 10 ноември 2009 година, се чува обичайното "Здрасти, Ела", когато чистачката влиза в дома на Роберт и Тереза в 9 сутринта. Той се сбогува с целувка с дъщеричката си Лейла, която е едва на десет месеца, и казва довиждане на Тереза. На магнит на хладилника е залепен списък с всичко, което трябва да се свърши, и четири билета за мача с Байерн (Мюнхен). В този ден Роберт има две тренировки - сутринта индивидуално занимание с фитнес-треньора, следобед с треньора на вратарите. Около 18 часа ще си е у дома, както винаги. Поне така казва на Тереза.

Свързвам се с него по телефона малко след 12:30, докато шофира. Той ми отговаря кратко, което е нормално, разбира се - все пак е в колата между две тренировки, сигурно е гладен и бърза за обяд. "Рони, ще ти се обадя довечера, окей?", каза той и вече не помня как се сбогува. В тази вечер единствените, които ми се обадиха, бяха много други хора.

Неговото самоубийство в този есенен ден обедини хората, които му бяха близки, както и хора, които никога преди това не бяха чували името му. На следващия ден съпричастността граничеше с истерия. Смъртта на Роберт Енке показа на нас, останалите, колко малко знаем за болестта депресия.

Каква сила трябва да има това заболяване, за да убеди човек като него, че смъртта е решение? Каква тъмнина трябва да го обгражда, за да не разбере един чувствителен човек като него каква болка ще причини със смъртта си на тези, които обича, а и на водача на влака, пред който се хвърли в онази ноемврийска вечер? Как се живее с депресиите или с очакването те да се появят всеки момент? Със страха от самия страх? Тези отговори Роберт никога няма да може да ни даде сам.

Той искаше да напише тази книга, не аз. Познаваме се от 2002 година, тогава пишех за някои вестници за изявите му, и двамата живеехме в Барселона. Един ден той ми каза: "Прочетох една твоя книга, беше супер". Стана ми неудобно от похвалите и панически отговорих шеговито, за да сменя темата: "Някой ден ще напишем заедно една книга за теб".

След това той често ми напомняше за този наш проект. "Записал съм си, за да не забравя", казваше той. Днес знам защо тази биография беше толкова важна за него. Когато беше приключил с футбола, щеше най-после да разкаже за болестта си в тази книга. Един вратар, последното препятствие на терена, няма право да страда от депресия в нашето общество. И затова Роберт Енке използва страхотната си сила на духа, за да крие депресиите си. Сам се затвори в болестта си. Затова сега трябва да разкажа историята му без него.

"Ако можеше да надникнеш само за половин час в главата ми, щеше да разбереш защо полудявам", казал той един ден на Тереза. Какво ли му е минало през главата в онзи 10 ноември, когато осем часа е карал колата си преди да се насочи на железопътния прелез?

Тези въпроси изникват постоянно, дори в деня след 34-ия рожден ден на Тереза, който едновременно с това е нейният първи. Първият без него. Празненството следобед е било търпимо. Това са мерните единици на Тереза сега - търпимо или нетърпимо. Но после, на сутринта, гостите вече ги няма. Празнината в къщата отново се чувства и, без да иска, Тереза си мисли за 33-ия си рожден ден, който в известен смисъл остава нейният последен. Когато Роберт й подарява стихотворение.

"Напиши ми отново стихотворение", казва му тя по телефона, когато в началото на септември той лежи в леглото си в Кьолн по време на лагера на националния отбор и се страхува от новия ден, в който някой ще очаква нещо от него. Вечерта той излиза на терасата и праща стихове в sms на съпругата си.

В дневника му, който той води по време на депресията, също пише все по-малко, колкото по-тежко става положението. На последната страница има едно единствено изречение с големи букви. Най-вероятно това е предупреждение към самия него, сега обаче се оказва послание към всеки един от нас:

ПОМНИ ТЕЗИ ДНИ"
Pietro
sad.gif sad.gif sad.gif
Защооооооо ??? Стана ми изключително тъпо . . .
Повичай в мир ! sad.gif sad.gif sad.gif
Anims Tito
Цитат
Година по-късно - смъртта на Енке не научи футбола на човещина

В тихата нощ преди точно една година на всички стана ясно едно - трагичното самоубийство на германския национал Роберт Енке ще промени завинаги света на футбола. Но се случи друго. Все още никой няма право да показва слабости в този бизнес, в който само най-силните стигат до успеха.

Тази нощ изглеждаше подходяща, за да бъдат сринати до основи всички правила, които важаха досега. В потискащата тишина се разпространяваше новината за смъртта на Роберт Енке и където стигнеше, хората мълчаха. Скръбта ги извади от къщите им и ги прати навън по улиците, които скоро бяха пълни от тълпи мълчащи хора, които събрани заедно направиха тишината още по-красноречива. Човек стоеше в тълпата и чуваше как леко вали дъждът. Какво друго може да предизвика мълчанието на толкова много хора, ако не случилото се - абсолютно неочаквано, неразбираемо и поставящо всичко в нова светлина? Футболът никога повече няма да бъде същият, това беше усещането в тихата нощ преди една година.

Едно усещане, което лъжеше.

Бяха започнати много дискусии, когато се разбра, че страдащият от тежки депресии германски национал Роберт Енке, на 32 години, е сложил край на живота си. И в тях не се говореше как се е разболял, за това никой не искаше и не можеше да поеме отговорността. Но това, че не е можал да се справи с болестта, че се е страхувал, че само ако се разбере за заболяването му, това ще сложи край на кариерата му - за това трябваше да бъде говорено. Колко слаб може да е някой, който си изкарва парите на място, където само най-силните успяват?

Сега, година по-късно, не просто няма отговор на този въпрос, а е страшно трудно изобщо да се сетим кога дискусията приключи, а всъщност и кога точно започна. Не се стигна до нищо повече от констатацията, че в професионалния футбол има табута, между които депресията и хомосексуалността се споменаваха, все едно са кашлица и хрема. "Всеки ден умират хора. Нашата работа обаче трябва да продължи", каза през лятото Мартин Кинд, президент на клуба на Енке Хановер 96. Хубаво обобщение.

От нито едната страна на бариерата не се е променило нищо. На терена всяка седмица излизат най-добрите в клубовете, които в дните преди мача са били избрани пред съотборниците им. Останалите сядат в най-добрия случай на резервната скамейка, в по-лошия биват освобождавани. Това например направи Мюнхен 1860, когато играчът Савио Нсереко изчезна внезапно, безследно и без нито дума.

"Той не е част от плановете ни за бъдещето", казаха от клуба, след като най-после се свързаха с 21-годишния футболист и му казаха за уволнението му. "Следваме нашата политика", заяви президентът на Мюнхен 1860 Роберт Нийман. В момента на освобождаването му местонахождението на Нсереко все още не беше известно. На клуба явно му беше все едно.



От другата страна на бариерата са феновете, които отдавна бяха дали присъдата си за Нсереко - национал на Германия до 19 години и най-добър играч на европейското първенство до 19 години. Говореше се за смъртта на брат му в Уганда, за дългове, но това, което имаше значение, бяха изказвания от рода на: "гонете го, няма значение дали в тези истории има нещо вярно… така става, когато на деца им се дадат много пари… никога не е направил нещо за отбора". Други фенове, които призоваваха за по-внимателно отношение към Нсереко и дори припомняха смъртта на Роберт Енке, бяха нападани с думите: "Вие да не сте му лични бодигарди и не можете да прочетете нищо лошо за него?".

Тишината на нощта отмина по-бързо, отколкото са предполагали и най-големите песимисти. Само четири седмици след смъртта на Енке Маркус Бабел, освободен малко преди това като треньор на Щутгарт, седеше пред журналисти и изразяваше ужаса си от омразата, с която публиката е изпратила неговите футболисти. Реакциите след смъртта на Енке за това как трябва да се внимава повече при взаимоотношенията ни с останалите Бабел определи като "напразни".



Днес, една година по-късно, футболът няма нужда дори от подобни изказвания. През лятото Хановер 96, който миналия ноември обяви, че замразява номер 1 завинаги, го даде на наследника на Енке. Толкова силни са чувствата на ръководните фактори в клуба, които дори разрешиха на стадиона да се снима филм, разказващ се за убит футболист, който е водил двойствен живот. Темата - дискриминацията в професионалния футбол. Президентът на клуба Кинд обяви, че с удоволствие дава стадиона за снимките, защото тази тема е табу, а табутата трябва да бъдат разбити. А това е онзи стадион, където само преди година беше положен ковчегът на един футболист, който наистина водеше двойствен живот и който сложи край на живота си.

Част от апела този ден да премине нормално е и съобщението на Германския футболен съюз, казващо в колко точно часа делегацията около президента на ГФС Тео Цванцигер и селекционера на Германия Йоахим Льов ще положи венец на гроба на Енке. И молбата медиите да не се появяват в този момент.

Интересна ще ви е и съдбата на Андреас Бийрман. Днес той вече не е професионален футболист. В дните след смъртта на Енке той съобщи на своя клуб Санкт Паули, че страда от депресия. Забелязал е заболяването, когато е чул думите на Тереза Енке, която говори за болестта на съпруга си. "Страхът, че историята на Енке може да стане моя история, ме подтикна да го направя", признава той. От Санкт Паули не пожелаха да удължат изтичащия му договор, други клубове не пожелаха да го вземат заради заболяването му. Днес той споделя, че признанието е съсипало кариерата му, но му е помогнало като човек. Това той направи в студиото на германската държавна телевизия в разговор за табутата в спорта.

В онзи спорт, където само най-добрите получават внимание. Това никога няма да се промени. Спортът обаче не забранява едно човешко отношение към тези, които не са най-добрите. Например в Бремен в момента има една малко небрежно водена, но много правилна дискусия около футболиста Микаел Силвестър, който е освиркван жестоко от собствените си фенове. Разрешено или забранено? А в Мюнхен Ули Хьонес напомни в едно от типичните си изказвания в последния месец, че човек не трябва да забравя все пак да се отнася добре и с хората на резервната скамейка.

"Зюддойче Цайтунг"

Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.
Invision Power Board © 2001-2018 Invision Power Services, Inc.