Printable Version of Topic

Click here to view this topic in its original format

F.C. Barcelona Forum _ Free zone _ ПРАВОПИС И ПУНKТУАЦИЯ!!! ОСНОВНИ ПРАВИЛА!!!

Posted by: roni_silver_girl Aug 3 2007, 11:32 AM

Правя тази тема тук. Бях пред дилема - дали е за този раздел или за "Free zone". Ако е за там, моля да бъде преместена!
Искам да уточня, че я правя, защото ми омръзна да чета постове, в които няма дори един ред без правописна грешка!

Тази тема ще съдържа основни правила за правопис и пунктуация, подбрани от мен, за
всички, които имат някакви проблеми и за тези, които искат да си опреснят познанията. smile.gif

Често допускани грешки в българския език


Правопис

Думите, са групирани по двойки: грешна форма — правилна форма.

„О“ или „У“
Поставяне на „О“ вместо „У“


волкан — вулкан
дооточнявам — доуточнявам (уточнение)
образование — образувание (от глагола образувам: скално образувание)
оважавам — уважавам овековечавам — увековечавам овеличавам (се) — увеличавам (се)
оеднаквявам — уеднаквявам
оказвам — указвам (указвам посока, път; синоними: показвам, посочвам)
оличавам — уличавам
оповавам се — уповавам се
опражнявам (се) — упражнявам (се)
осмихвам (се) — усмихвам (се)
оспокоявам (се) — успокоявам (се)
оспивам се — успивам се
осъмнявам се — усъмнявам се
оспявам — успявам
оточнявам — уточнявам (уточнение)
охажвам — ухажвам
очудвам (се) — учудвам (се)
радиос — радиус
словообразователен — словообразувателен


Поставяне на „У“ вместо „О“
кулиба — колиба
убесвам — обесвам
убиждам — обиждам
убичам — обичам
образувание — образование (от глагола образовам: висше образование)
указвам — оказвам (оказвам помощ, натиск)
улекна (ми) — олекна (ми)
упаковам — опаковам
уплаквам (се) — оплаквам (се)
упростявам — опростявам
упора — опора
упрощавам — опрощавам
упържа — опържа
урганизирам — организирам
уръдие — оръдие
уръжие — оръжие
усвежавам (се) — освежавам (се)
услушвам се — ослушвам се
усмелявам (се) — осмелявам (се)

„А“ или „Ъ“
Поставяне на „Ъ“ вместо „А“

обръщение — обращение (парично обращение)
Съществува и думата „обръщение“, която обаче има друг смисъл и затова е грешно да се употребява вместо „обращение“.
кървъв — кървав
неотдавнъшен — неотдавнашен


Поставяне на „А“ вместо „Ъ“

обращение — обръщение
Обръщение е, например, „Уважаеми дами и господа“. Думата „обращение“ също е правилна, но има друг смисъл и не бива да се бърка с „обръщение“. Виж Обръщенията от Борислав Георгиев.
царвул — цървул

„Е“ или „И“
Поставяне на „Е“ вместо „И“

интелегентен — интелигентен
корегирам — коригирам
Поставяне на „И“ вместо „Е“
инжинер — инженер
привеждам — превеждам (превеждам от един език на друг; глаголът привеждам има съвсем друг смисъл: привеждам в действие, привеждам пример, доказателство)

„А“ или „Я“
Поставяне на „Я“ вместо „А“

олимпияда — олимпиада
Поставяне на „А“ вместо „Я“
христианство — християнство


„О“ или „А“
Поставяне на „А“ вместо „О“

четах — четох
„О“ или „Ъ“

Поставяне на „Ъ“ вместо „О“
четъх — четох
„И“ или „Й“

Поставяне на „Й“ вместо „И“
войн — воин

„З“ или „С“
Поставяне на „С“ вместо „З“

исконно — изконно
испит — изпит (от изпитвам)
испускам — изпускам
источник — източник
нисш — низш


Поставяне на „З“ вместо „С“
визш — висш
зборник — сборник


„Д“ или „Т“
Поставяне на „Д“ вместо „Т“

свадба — сватба
Поставяне на „Т“ вместо „Д“
загатка — загадка


„Щ“ или „Ш“
Поставяне на „Ш“ вместо „Щ“

посрешна — посрещна
съшност — същност


Двойно „н“ („нн“)
Двойно „н“ („нн“) се появява само в случаите, когато прилагателното в мъжки род завършва на „нен“. Тогава е-то изчезва и двете „н“ се сливат в „нн“.

Пример: ценен -> ценно, ценна.
Изключение: несъмнен -> несъмнено.
В останалите случаи — когато липсва окончание „нен“ в мъжки род — се пише едно „н“.


„нн“ вместо „н“
единственно — единствено
искренно — искрено
косвенно — косвено
несъмненно — несъмнено
особенно — особено
писменност — писменост
свещенно — свещено
съкровенно — съкровено
същественно — съществено


„н“ вместо „нн“
воено — военно
времено — временно
есено — есенно
надменост — надменност
повиност — повинност
цено — ценно


Изпускане на букви
Замяна на „ЗС“ със „З“ или „С“ — в тези случаи представката на думата завършва на „з“, а коренът започва със „с“: без-спорно
безледно, беследно — безследно
безпорно, беспорно — безспорно
изтинал, истинал — изстинал
изтрел, истрел — изстрел


Поставяне на „С“ вместо „СТ“
ентусиас — ентусиаст
замесник — заместник
извесно — известно
израсвам — израствам


Изпускане на „Т“ при членуване на съществителни от женски род, завършващи на „Щ“
ноща — нощта
площа — площта


Други
отверка — отвертка (Според мен тези две форми би трябвало да станат дублетни, ако все още не са.)

Граматика
Пълен или кратък член
Неправилната употреба на пълния и краткия член при имената във или от мъжки род е една от най-честите грешки, правени от пишещите на български език. Казвам „пишещите“, защото това е писмено правило, и затова няма нужда да се спазва и в говорната реч, както може би някои предполагат.

Кога трябва да пишем пълен член и кога не? Стандартната версия гласи: подлогът в едно изречение трябва да се членува с пълен член. Подлог се нарича вършителят на действието от граматична гледна точка. В повечето случаи е доста лесно да се определи подлогът, но понякога това може да бъде доста трудно. В следните изречения лесно може да се обърка вършителят на действието:

Обектът се охранява.
Магазинът е затворен.
Доста често може да срещнете следната грешна употреба:

Обекта се охранява.
Магазина е затворен.
Тук грешката се предизвиква най-често от това, че имаме страдателен залог. Това води до заблудата, че в изречението лиспва подлог, което не е така. Подлог в този случай е не логическият вършител на действието, а граматичният. Това е магазинът или обектът. Залогът не бива да ни смущава. Ако пък направим тези изречения въпросителни, е още по-голяма вероятността да се допусне грешка при членуването:

Охранява ли се обекта?
Затворен ли е магазина?
Правилният вариант е:

Охранява ли се обектът?
Затворен ли е магазинът?
Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим подлога, се променя и сказуемото. Нека да погледнем как изглеждат горните изречения, ако съществителното е в множествено число:

Обектите се охраняват.
Магазините са затворени.
Охраняват ли се обектите?
Затворени ли са магазините?
Вижда се, че за да имат смисъл изреченията, е нужно да променим спрежението на глаголите, а това ясно показва, че съществителните играят ролята на подлози.

Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог. Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако пасва „той“, значи думата е в именителен падеж, а в този падеж стои подлогът, ако местоимението е „него“ или „нему“ („на него“), значи имаме винителен или дателен падеж, а това значи, че думата не може да играе ролята на подлог. Да направим проверка с горните изречения:

Той (обектът) се охранява.
Той (магазинът) е затворен.
Охранява ли се той (обектът)?
Затворен ли е той (магазинът)?
Вижда се, че всички заменени думи са подлози.

А сега едно последно правило. В математически стил то гласи: необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог. Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва да получава пълен член:

Това е краят на примера.
Да го бъде или да не го бъде?
Според мен няма никаква нужда от подобно изкуствено правило, което излишно усложнява писмения език. Дежурното оплакване на някои от защитниците на пълния член е, че без него щели да се получат двусмислени изречения. Например в изречението

Мечката уби ловецът.

по пълния член веднага се разбирало кой кого е утрепал.

Ако пълен член не съществувал (т.е. ако има само един вид членуване за мъжкия род), в изречението „Мечката уби ловеца.“ нямало да бъде ясно кой кого е убил.

Е, добре. Във второто изречение наистина има двусмислие. То обаче може да се постигне почти навсякъде, стига да го поискаме. Вижте например следното изречение:

Кучето ухапа патката.

Я, сега ми кажете кой кого е ухапал! Може кучето да е злобно, ама може и патката да е раздразнителна. Кой знае?... В среден и в женски род има само един вид членуване. Но пък току виж на някого му хрумнал още един вид, че да няма двусмислия. wink.gif

Други пък казват, че така се познавали грамотните хора. Да, ама не. Така се познават тези, които (не) са усвоили употребата на пълния член. На никого обаче не е нужна още една изкуствена преграда, която да разделя хоратa.


Кратък справочник за правопис и пунктуация

Книжовният език е представителната форма на българския език. Използването на книжовния език е престижно речево поведение, задължително във всички случаи на публично и официално общуване – в иституциите,в медиите,стопанската сфера,в обществено-политическото пространство.
Отличителни за книжовния език са нормативността и кодификацията на нормата.
Нормативността е свързана със стабилизираната и утвърдена от общественото мнение норма.Общуващите схващат нормата като задължително изискване към използването на езиковите средства.

Кодификацията е съвкупност от правила,предписващи единни начини за писане и говорене,за да се улесни разбирането между участниците в комуникацията. Най-надеждният източник на информация за състоянието на съвременния книжовен език е последното издание на съответния речник (Правописен,Правоговорен,Тълковен речник на българския език и т.н.), изготвен от Института за български език при Българската академия на науките.

Правописната норма урежда единни начини за писане на морфемите, на думите,на главните и на малките букви,на съкращенията и др.Всички морфеми се пишат по еднакъв начин,независимо от промените,които настъпват с тях при изговаряне. По-важни правописни правила:

1.Променливо я.Променливото я се изговаря и се пише като я ,ако е под ударение и се намира пред твърда сричка (сричката е твърда,ако след съгласна следва а,о,у,ъ) или в края на думата.Променливо я се изговаря като е пред мека сричка (сричката е мека,когато следват е,и,я,ю,ьо – напр. видял-видели).Ако след сричката,съдържаща променливо я има ж,ч,ш, тогава я се променя в е – напр. сняг-снежен.

2.Членуване. Пълната членна форма се използва,когато съществителното или прилагателното име в м.р. ед.ч. е подлог или сказуемно определение в изречението и може да се замества с личното местоимение той. Кратката членна форма се употребява,ако името не изпълнява роля на подлог (може да се замести с личното местоимение него,нея). Мекият вариант на членната форма –я/-ят се използва: а) ако се членуват съществителни имена ден,зает,кон,крал,лакът,нокът,огън,път,сън,цар (напр. лакътя, а не лакъта ) и б) ако се членува съществителното име с наставка за деятел- -ар,-яр,-тел (напр. юбилярят ,а не юбилярът ).Понякога правописната грешка може да доведе до правоговорна грешка.Напр. неправилното –[йубильаръ] вм. Правилното – [йубильарйъ].Или обратното – небрежен изговор [ас седъ] вм. [ас седйъ] може да породи правописна грешка: седъ вместо седя.Спазването на правописните правила е предпоставка за правилен изговор и обратното. Формата за членуване на съществителни имена в ж.р. ед.ч. е –та .В случай, че думата завършва на –т , съгласната се удвоява (напр. вест-вестта) и ако завършва на –щ, -та се пише след съгласната – (напр. нощта,свещта).

3.Непостоянно ъ. Не трябва да се смесват ъ и а , когато са в наударена сричка.Напр. мисъл (чува се мисал), при проверка се образува формата мисли.Изпада ъ неударено,а неударено а се записва – напр. повикал – по-викали.

4.Подвижно ъ.Съчетанията –ръ, -лъ/-ър, -ъл зависят от броя на следващите ги съгласни.Пише се и се изговаря –ръ, -лъ, ако следват две или повече съгласни.Ако съгласната,която следва,е една,се пише и изговаря –ър, -ъл. – напр. гълтам-глътна.Изкл. повърхност, мъртва , кръвообращение.

5.Чужди думи със завършек – ея, -ия образуват прилагателни имена с наставка –еален и –иален, напр. идея-идеален; материя-материален;Италия-италиански; но християнски.

6.Удвояване на съгласни: -нн-, -тт-.При изпадане на е от наставка –нен се удвоява н (напр. пламенен-пламенна , но: особен-особена).За удвояване на т вж.т.2.

7.Струпване на съгласни. Съгласната с изпада от форми, образувани с наставка –ски. Напр. чешки, а не чехски, букурещки, а не букурешски. И обратно: съгласната т/д не изпада от форми с наставка – стн-, - здн-, напр. звездна, радостна, постна (от пост), но раснал (от расна).

8. Разграничаване на и/й. Съгласната й се пише в края на думи – критерий, Софроний, Методий. Окончанието за множествено число е и, а не й. Напр. линии, а не линий.

9. Главни и малки букви. Писането на главни и на малки букви зависи от: а) синтактични; б) морфологични и в) стилистични особености. а Синтактичните особености определят писането на на главна буква в началото на изречението , при разграничаване на пряка от непряка реч, при отделяне на обръщение и писането му на нов ред (напр. Уважаеми господин Директоре). Подзаглавие, сочещо вида на текста , се пише с главна буква. Напр. Трагичното в образа на Борис Морев от романа на Д. Димов “Тютюн”

(Литературноинтерпретативно съчинение) Може ли човек да бъде справедлив, без да бъде жесток
(Есе)

Професии, звания и титли, предхождащи имена, се пишат с главна буква, ако са използвани извън текст. Проф. Мирослав Янакиев; Д-р Иван Петров. С малка буква се пишат съществителни имена, образувани от названия на литературни герои, ако тези имена са се превърнали в нарицателни за назоваване на качества. Напр. Той е свободолюбив и горд – един истински донкихот. Ако нарицателните приложения са станали част от имената на литературни персонажи, исторически фигури, то те се пишат с главна буква. Напр. Бай Ганьо, Иванчо Йотата, Захари Зограф. Бог и неговите названия – Господ, Спасителят, Бог-Отец, Бог-Син, Светият дух, както и личните местоимения, заместващи названието на християнския бог, се пишат с галвна буква. б Морфологичните особености са свързани с разликата между съществителни собствени и съществителни нарицателни имена. Форми за множествено число на собствени и фамилни имена , завършващи на –овци, -ови, -ини, -еви, назоваващи лични, бащини и фамилни имена, се пишат с главна буква: Той е от Миладиновците (Миладиновите). Когато тези форми за множествено число се използват като нарицателни за качества, се пишат с малка буква. Напр. Човешкият напредък се дължи на нютоновците. С главна буква се пишат прилагателни имена за назоваване на лично притежание – Бо-тежи стихотворения, Вазови романи. Притежателното прилагателно се пише с главна буква, полуслято (с тиренце), ако е обарзувано от две имена. Кирило-Методиева азбукa; Елин-Пелинов разказ. Притежателните прилагателни, използвани като термини, в преносно значение или като част от фразеологич-но словосъчетание, се пишат с малка буква: ахилесова пета, питагорова теорема,прокрустово ложе. Прилагателни имена, образувани от собствени имена, но назоваващи произход или отношение, се пишат с малка буква: вапцаровска вяра (вяра като на Вапцаров). в Стилистичните особености произтичат от изразяваното отношение на пи-шещия към написаното, предполагат поставяне на логическо ударение, влия-ние на традицията. С главна буква се пишат личните и притежателните место-имения във 2 л. мн. ч. при кореспонденция за изразяване на учтивост и уважение ( Вас, Вие, Вашите ). Титли също се пишат с главна буква при обръ-щение без името (Ваше Превъзходителство, Г-н Професоре, Г-н Директоре)

10. Слято, полуслято и разделно писане. В книжовния български език разделено се пишат съставните думи и синтактичните съчетания, а слято или полуслято се пишат сложните думи.
Отрицателната частица не се пише отделно от глаголите, деепричастията и миналите несвършени причастия: не зная, не знаейки, не знаел. Изключения правят: недочувайки, недовиждайки. Ако думата или формата не се употребява без отрицателна частица(ненавиждам, невръстен, невежа) или тя е сегашно деятелно, минало свършено деятелно или минало страдателно причастие, се образува нова дума, в която отрицателната частица се пише слято (незнаещ, неуспял, недостигнат). Често допускани правописни грешки:

1.Писане на- н- вм. –нн- и обратно в наставки за ж.р. и ср.р. в ед.ч. и в мн.ч. Напр. особенна вм. особена .

2. Писане на –т- вм. –тт – и обратно в членувани форми на същ. имена от ж.р. Напр. веста вм. вестта; мисълтта вм. мисълта. 3. Замяна на звучна с беззвучна съгласна и обратно- исконен вм. изконен (из- морфема); косидба вм. коситба (- тба- морфема), но: наредба (- ред- коренна морфема).

4. Замяна на о с у или обратно. Напр. огрижен вм. угрижен; усмислям вм. осмислям.

5. Замяна на ъ с а и обратно. Напр. въплащавам вм. въплъщавам (коре-нът е плът ).

6. Писане на я вм. е и обратно. Вървяли вм. вървели; бяли вм. бели.
7. Писане на й вм. и и обратно. Позиций вм. пoзиции.

8. Писане на глаголно окончание –ме вм. –м за глаголи от първо и второ спрежение. Напр. ходиме вм. ходим.

9. Писане на главна буква вм. малка и обратно. Байганьовци вм. байганьовци; ботеви четници вм. Ботеви четници.

10. Полуслято писане вместо слято или обратно – народно-песенен вм. народнопесенен. Прилагателното е образувано от две думи народна и песен, като първата е подчинена, следователно то се пише слято.

11. Добавяне на букви, изпускане на букви: порастнал вм. пораснал; посна (храна) вм. постна (храна). Добавянето на излишни букви се дължи на свръхстарателност, а изпускането на букви – на небрежност.

12. Грешки при членуването на съществителни и прилагателни имена от м.р. ед.ч., когато изпълняват службата на граматически подлог – Беше предло-жен за награда филма(вм. филмът), събрал най-много зрителски гласове. Под влияние на смесването между граматически и смислов(логически) подлог не се членува съществителното име, назоваващо граматически подлог. Аналогичен е случаят с членуването на име подлог в изречение с възвратни глаголи. Напр. Съдебните заседатели решиха: не се признава за виновен обвиняемият(а не обвиняемия).

Пунктуационната норма урежда единната употреба на пунктуацион-ните знаци. Пунктуацията служи за графично разчленяване на писмената реч, за да бъдат адекватно възприемани изразенире смисли. Използването на пунктуационните знаци в българския език наи-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съ- ществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употре-ба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуаци- онен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире). По-важни пунктуационни правила:

1. Употреба на запетая. Запетаята служи синтактично-интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.
- В ранките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая. Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник. Когато съюзът или е едникратно използван със значение на тоест, сиреч и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи. Напр. Дискурсът, или речевото пове-дение на идивида, представя общата култура на личността.
– Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази. Напр. обръщения, междуметия. Употребата на запетая при вметнати и въвеж- дащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието. Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: разбира се, мисля, напротив, изглежда, от една страна, от друга страна, обратно. Напр. Ти си ос-танал доволен от срещата, надявам се.
- Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: за съжаление, навярно, всъщност, като че ли, следователно,обаче, на-пример, вероятно, значи (в смисъл на следователно), по мое мнение, според мене, може би. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като следовател-но, значи, обаче, сякаш се пише запетая, ако са в началото на просто изрече-ние в състав на сложното. Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.
- Задължително се отделят със запетая обособените части (включител-но изрази за сравнение, въведени с като). Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса.
- Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение. Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.
- Сложни съюзи не се разделят със запетая. Напр. Никак не му се иска-ше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.
- Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюз-на дума, която се предхожда от уточняващо наречие – едва, само, чак, даже, именно. Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място. Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запе-тая. Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.
- Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъедините-лен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то ви-наги се поставя запетая или точка. Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.
- Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отде-ля със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.
- Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със за-петая. Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започ-на разговора.
- Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение. Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен. Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая. Напр. Обади му се още утре, да не се раз-сърди.

2. Употреба на точка и запетая. Знакът служи да се отделят относител-но самостоятелни синтактични цялости в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая(напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части). Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост,ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков).

3. Употреба на двоеточие. Знакът се употребява в простото изрече-ние пред изброчване на еднородни части, след обобщаващи думи: Кочияшът припряно свали следния багаж : два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев). Двуеточие се използва в сложното изре-чение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото). Напр. Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен)

4. Употреба на многоточие. Многоточие се пише в следните случаи:
а) в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини; (Пък тогаз... майко, прощавай! Хр. Ботев)
б) в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказ-ване; (Ти наистина нищо не разбираш...)
в) за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.

5. Употреба на тире. Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравне-ние със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението.(Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкре-тизира предходната част.(Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно.) Тире се поставя между обобщаващата дума и едно-родните части, които обобщава.(Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.) За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.(Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.) Тире се използва и когато между части от из-речение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне. И не за песен геният ти слеп - / за груб брътвеж те само бил орисал (Ив. Вазов).

6. Употреба на скоби. С помощта на скобите се отделят синтактично-ин-тонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделител-на сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното. Отдето помина( а той помина навсякъде), по диратя си остави нови ламтежи...(Ив. Вазов) Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава. В документи и в научни текстове квадратни скоби, огращдащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз. Напр. [ Янакиев, 1978,23].

7. Употреба на кавички. Кавички се употребяват: а) при пряка реч. При-ето е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и “разкъсва” авторската реч, се отде-ля с кавички. “Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!” б) при цитиране. Ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст. Напр. С употребата на глагол в ед.ч. от израза “лъжа и робство на тая пуста земя царува” се постига представа за сливането на робството и лъжата. Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическа-та съчетаемост между своч и чужда реч: Напр. Поетът не може равнодушно да гледа “ турчин да бесней над бащино ми огнище” (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: “та сърце, майко, не трае/да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище”.) Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички.
в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библио-теки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет “Св. Кл. Охридски”. За ограждане на названия на: вестници, списания, пореди-ци, книги, произведения на изкуството – напр. поредица “ Езикова култура” . Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. “Излезе от печат втори том на “Българския етимологичен реч-ник”. Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощнски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов.
г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на нео-бичайна езикова употреба. Напр. Неговите “чести” посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат.

8. Употреба на точка. Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказа-но със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сен-тенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение. Всички добре знаем пословицата “Блага дума железни врата отваря”, но колцина от нас я прилагат в общуването. Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия,имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас.

9. Употреба на въпросителен знак. Въпросителният знак e графичен за-вършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, на края на изречението се пише въпросителна. Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му? Ко-гато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка. Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието. Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. Има ли живот след смъртта? Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак(понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се.

10. Употреба на удивителен знак. Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или ка-тегорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост гово- рим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия меж-ду точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и между-метия, с които се предава силно чувство. О, Шипка! В случай, че пишещият ис- ка да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек?

Често допускани пунктуационни грешки: Пунктуационните грешки може да се групират в три вида: пропуснат пунктуационен знак; излишен пунктуационен знак; разместен пунктуационен знак. Пропуснат пунктуационен знак

1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част- напр. Ирина, едно от постиженията на Д.Димов при изграждане на лите-ратурния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дъл-бочина.

2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие). Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват кра-сотата на селския пейзаж.

3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност.

4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащ съюз да, с дали, кога – Трудно е да се да-де еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само нацио-нален или само социален тип.

5. Пропусната втората “ограждаща” запетая след подчиненото изрече-ние, което “разкъсва” главното изречение. пример: Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от “ Тютюн”.

6. Пропусната запетая при еднородни части. На мен ми се иска да науча нещо за майка й( ) баща й( ) роднините й.

7. Пропуснати кавички при цитиране.

8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване ( напр. в план на текст).

9. Пропуснато тире при изброяване. Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йов-ков.

10. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. Човекът у Елин Пелин е по( ) скоро праволинеен, следващ една предна-чертана нишка в живота. Излишен пунктуационен знак

11. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е “Спи езерото” от Пенчо Славейков.

12. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми.

13. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст.

14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.( “)Люлин( “), където се намира офисът на вашата фирма.

15. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива( “)нетрадиционни( “) средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази.

16. Поставя се знак за завършена синтактична цялост( точка, въпроси-телна)в края на заглавие, без то да изисква това.

17. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне.

18. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза. Елин-Пелиновите герои са приземени хора, въпреки(,) че са мечтатели по душа.

19. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоиме-ние, използвано за връзка в сложното изречение. Мигът, в(,)който Шибил пра- ви съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта.
За да бъде отстранена опасността от пунктуационна грешка, се използва пунктуационен анализ. Дори и при работа с компютър няма програма, с която да се провери дали всичко е наред с пунктуацията, още повече, че пишещият понякога може да избира между пунктуационни знаци, които да използва. Ето защо е целесъобразно след окончателно написване на текста той да бъде прочетен с критично око специално за пунктуационни и за правописни грешки. И те, естествено, да бъдат отстранени.

Български език – 12 . Клас – 2002 . Просвета – София

Правилата са взети от : www.belschool.net

П.П: Надявам се да ви бъдат от полза! wink.gif

Posted by: El Catalan Aug 3 2007, 11:35 AM

Съветвам The Godfather да го прочете защото ми омръзна да му чета опитите да пише на кирилица.

Posted by: Visca_el_Barca Aug 3 2007, 11:48 AM

QUOTE(roni_silver_girl @ Aug 3 2007, 12:32 PM) *
П.П: Надявам се да ви бъдат от полза! wink.gif

Добра инициатива, само че трябва да промениш някои цветове, за да стане по-добро. Някои редове изобщо не се четат ако не ги маркираш smile.gif
Иначе и аз си мисля, че е добре да се въведе някаква проверка преди да се постват мненията. Ще ми бъде по-приятно, ако гледам един форум без правописни грешки. Разбира се разменени букви и т.н. са нещо съвсем нормално, но пък правописни грешки от рода на "харесФам" и прочие много ме дразнят.
Ако искат някои съфорумджии да го приемат като апел. Ако го правите несъзнателно, моля използвайте функцията "прегледай мнение" преди да го постнете окончателно, а в случай че го правите съзнателно - тогава нищо не мога да ви кажа, ваша лична глупост smile.gif

Posted by: Schnapps Aug 3 2007, 11:52 AM

QUOTE(El Catalan @ Aug 3 2007, 12:35 PM) *
Съветвам The Godfather да го прочете защото ми омръзна да му чета опитите да пише на кирилица.


А моя съвет е да упражнява кирилизатора на WIN,понеже съм сигурен,че е грамотен smile.gif

v-ж
w-в
`-ч
[-ш
]-щ
\-ю
j-й
y-ъ

Posted by: roni_silver_girl Aug 3 2007, 12:10 PM

QUOTE(Visca_el_Barca @ Aug 3 2007, 12:48 PM) *
Добра инициатива, само че трябва да промениш някои цветове, за да стане по-добро. Някои редове изобщо не се четат ако не ги маркираш smile.gif

Така май е по-добре?! wink.gif

Posted by: BoNBoN4E` Aug 3 2007, 05:02 PM

ахахахаха, БРАВО, добре си се сетила, наистина хора , глдайте какво пишете, че и на мен ми писна да чета разни "грамотни" постове, забавно е до нЕкъде хаха ама..... уважавайте си езика бее wink.gif........... въпреки че доста се съмнявам, че точно тези, които трябва прочетат този пост, ще го направят wink.gif

Posted by: Nasio Aug 3 2007, 06:59 PM

Аз пък си мисля че прекалено много взехте да се вживявате...

Posted by: Prince of Darkness Aug 3 2007, 09:47 PM

отвратително шарен пост laugh.gif

Posted by: roni_silver_girl Dec 29 2007, 06:48 PM

Пренасяне на срички


Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Общи правила при пренасяне на срички:

Едносрични думи не се пренасят.

При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички.

В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода.

Пренасянето става по следните практически правила.

Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: недомис-лица и недоми-слица, друже-ство и дружест-во.

Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.

Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.

Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.

Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие (не на-дмощие), по-хвала (не пох-вала).


-----------------------------------------------



Кратък член:
1. След предлог ВИНАГИ се пише кратък член:
Петко отиде до стола.
2. Проверката се прави по-лесно, отколкото със синтактичен разбор (убиващ всичко детско в мен). Ето на предното изречение:
Той отиде при него.
НЕЛЕПО звучи Той отиде при той. Ако изразът звучи (и е точен) правилно, спазваш:
той - пълен член
него - кратък член
3. ВИНАГИ се пише кратък член при прякори:
Апостола
Моканина
Щастливеца
Дякона

Няма значение каква синтактична служба изпълнява в изречението.
NB! В някои по-стари произведение може да срещнете някои прякори с пълен член. Например разказът на Иван Вазов "АпостолЪТ в премеждие". Но нека се замислим. Бил ли е Апостола прякор /прозвище/ на Левски по времето, когато е било писано това произведение? Не. Към днешна дата изписването на "АпостолЪТ в премеждие" би било погрешно. Трябва да знаем още нещо. Освен, че по онова време Апостола не е прозвище, няма и установена правописна норма.

4. Когато имаме "го".
Писателя го е срам.
ВМЕСТО Писателят го е срам.
Защото:
Него го е срам,
a не: Той го е срам. Изразът звучи НЕЛЕПО.
NB! Внимайте с "го" - подло е!

Пълен член:
1. Винаги след глагола "съм" се пише пълен член.
Иванчо е виновникът
Това, естествено, е съставно именно сказуемо.
2. Проверката се осъществява по най-бързия начин чрез проверката той/него:
Той е той.
НЕЛЕПО звучи Той е него, нали така?

Аз лично така се научих да не го бъркам. Естествено, в бързината за пълен/кратък член не си и помислям, но на места съм го "автоматизирала". А и нещо много полезно:

Кога НЕ пишем запетая

1. Запетайкоизяждащи наречия
Когато те седят пред съюза, те "изяждат" запетайката, т.е. тя не се пише. В първия пост е описано това, но така ми се струва по-лесно запомнящо се. Запомнете този акростих (е, не точно), създаден от Любов Шишкова, преподавател по български език и литература в НГДЕК. Изключително полезен е, всеки ден го ползвам:

Често
Единствено
Само
Тъкмо
Именно
Точно
Още
Даже
Едва
Дори

Например:
Не искам да идваш само защото си ми познат.
Запетаята пред съюза "защото", свързващ главното и подчиненото изречение, отпада. Причината - "запетайкоизяждащото" наречие "само".
Важни правилото, че при въвеждане с такова наречие, запеайка се пише.
Само когато имаш време, имаш и желание. /да, смисъл няма, карай/

NB! Има редки случаи, в които това не важи. В тях "само" /примерно/ не е наречие и тогава запетайка има. Не се сещам пример.

2. Отрицателната частица "не"
"Не"-то също яде запетайки на поразия. Когато "не" седи пред съюза, запетайката отпада.

Например:
Ела не за да се наядеш.

NB! Има и друг тип, свързан с логическото ударение:

Кажи не, за да успееш.

В този случай "кажи не" си е изразът /главното изречение още по-конкретно/. Всъщност, това за логическото ударение важи и при писането отделно/слято на "не". Например: Тя казва не истини, а лъжи. Ако кажеш "Тя казва неистини, а лъжи", при положение че "неистини" и "лъжи" са синоними, се получава нелеп израз, особено използвайки такъв тип сложно съчинено изречение. НО това е друга тема.[/b][/color]

-------------------------------------

Ето повече за частицата "не".
При глаголите- отделно
При сегашните деятелни причастия:
Слято (знаещ- незнаещ).
При миналите деятелни причастия:
Отрицателната частица "не" се пише винаги разделено от миналото деятелно причастие, когато е в служба на сказуемо.
Например: Той не ходел, а тичал.
Когато миналото деятелно причастие е в служба на друга част на изречението, отрицателната частица "не" се пише винаги слято.
Например: Те, неспали цяла нощ, бяха уморени.
При миналото страдателно причастие:
Отрицателната частица "не" се пише разделено от миналото страдателно причастие, когато то е в служба на определение:
Бях с ненаписано домашно.
При деепричастията:
Частицата "не" се пише винаги отделно от деепричастието:
Не виждайки светофара, той пресече на червено.


---------------------------------


Нека да ви обърна внимание за правилото при изписване на частиците "ПО" и "НАЙ". wink.gif

Пример 1:
По-хубав
Най-хубав

Пример 2:
По обичам
Най обичам

При първия пример съм използвала ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ. Тире след частицата се пише, ако е употребено ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ. Също и наречия като "много", "горе", "долу" и др. За други части на речта не се сещам.
При втория пример избрах ГЛАГОЛ. В този случай тире НЕ се поставя и при двете частици. Както споменах горе, тире се използва само ако имаме ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ. В случай, че пишете "по обичам" (или друг глагол) на ръка, редно е да се постави ударение върху "О" на "по обичам".
Ето така:
- Слагам шот, защото форумът не приема "о" с ударение.
"По обичам" не е много често използвано.
Двете се тълкуват така:
По обичам нея. - Повече обичам нея.
Най обичам шоколада. - Най-много обичам шоколада.


---------------------------------


Не видях да сте написали нещо,което се бърка също много често, и реших да ви просветя! :new-user:
ФОРМИ ЗА МНОЖЕСТВЕНОТО ЧИСЛО НА ДУМИТЕ:

Съществителните имена,които означават неодушевени предмети (неживи същества),имат 2 форми за множествено число(редни и бройни)!

Пример:
стол ---> (много) столове ---> (няколко) стола
филм ---> (много) филми ---> (няколко) филма
слон ---> (много) слонове ---> (няколко) слона
пъзел ---> (много) пъзели ---> (няколко) пъзела

Изречения:
В стаята има много столове. ---> Купих няколко стола.
Взех си от видеотеката много филми. ---> Гледах 2 филма.
Имаш си достатъчно пъзели. ---> Наредих 10 пъзела.
В колекцията си имам малко дървени слонове. ---> В цирка видях 5 слона.


Има си и думи,които си имат само по 1 форма (вилица ---> вилици;ножица ---> ножици)

НО!

Съществителните имена,които означават одушевени предмети (живи същества),имат само 1 форма за множествено число!

Пример:
ученик ---> ученици
войник ---> войници
счетоводител ---> счетоводители
работник ---> работници

Множествени числа на тези думи от рода на "ученика","войника","счетоводителя","работника" в българския език не съществуват!

Изречения:
В киното видях много ученици. ---> В класа му има 30 ученици.
В армията постъпиха прекалено малко войници. ---> Брат ми е в една стая с още 5 войници.
В счетоводната агенция видях много счетоводители. ---> За фирмата ряботят няколко счетоводители.
В компанията работят малко работници. ---> В България има 5 милиона работници.


-------------------------------


Едни от най-често срещаните съкращения:

в. = век

ж. р. = женски род

Сл. Хр. = След Христа

в. = вестник

ср. р. =среден род

пр. н. е. = преди нашата ера

вж. = виж

заб. = забележка

т. е. = тоест

вм = вместо

и др. = и други

п. п. =. после писано

г. = господин

и мн. др. = и много други

р. = река

год. = година

и др. т. = и други такива

с. = село

гр. = град

напр. = например

св. = свети

д-во = дружество

проф. = професор

сп. = списание

д-р = доктор

и под. = и подобни

срв. = сравни

ед. ч. = единствено число

и пр. = и прочие

стр. = страница

мн. ч.= множествено число

и т. н. = и тъй нататък

тел. = телефон

м. р. =мъжки род

Пр. Хр. = преди Христа

т. г. = тази година


-----------------------------

И за финал...Звателна форма:

♠Съществителните от ж.р. , окончаващи на , образуват звателна форма с -йо, а след съгласна - с -ьо : Бъргария - Българийо, земя - земльо.
♠Съществителните собствени от ж.р. на -ка и нарицателни на -ица образуват звателна форма с : Здравка - Здравке, звездица - звездице.
♠Съществителните от м.р. , завършващи на съгласна (без к,х,ж,ц,ш,ч), образуват звателна форма с : брат - брате, Васил - Василе.
♠Съществителните от м.р. на к,х,ж,ц,ш,ч или с наставка -ин имат звателна форма с : хлапак - хлапако, българин - балгарино.
♠Съществителните, които се членуват с -я, -ят, образуват звателна форма с : учител - учителю, цар - царю.
♠Съществителните от ср.р. , както и всички съществителни в мн.ч. , нямат звателна форма.

Posted by: Tony Montana Dec 29 2007, 10:17 PM

Това се учи в училище ,а не по форумите.Имаше едно предаване преди време -"Който го може го може."

Posted by: anxiety Mar 4 2008, 08:49 AM

Идеята е добра, но мисля че попрекали малко.Както каза Tony Montana това се учи в училище.Не сме длъжни да пълним форумите с цялта българска граматика заради двама трима, които са се сетили кога да учат!!! confused0086.gif

Posted by: Slimky Mar 5 2008, 10:03 AM

Нека има такава тема на никой не пречи , а и ако някой се съмнява за правило или дума ще има къде да погледне набързо..
Не че няма google или такива сайтове, но все пак настоявам темата да остане важна.

Отделно препоръчвам една книжка, която е нещо като самоучител по правопис - " Съвремен български език" с автор Мариана Лазарова. За 2 дена се прочита всичко и се изясняват много неща.

Posted by: xboom Apr 1 2010, 11:19 PM

Важното е да пишеме на кирлица дори и да има малко правописни грешки допустимо е случва се важното е да се разбира все пак тука не пишеме писма до президента

Posted by: Tony Montana Apr 2 2010, 01:07 AM

"пишем"

Posted by: xenox Jun 7 2010, 10:03 PM

Много хубава тема, бразо за труда и старанието!

Posted by: iNfRaSoNiC Nov 25 2013, 08:39 PM

Искам само да спомена в тази тема, за тези от вас, които не знаят всички НОВИ браузъри имат вградени spell - checkers.
Много улеснява правописа, а и се учим от това.
За тези, които не знаят как да го настроят може да ми пишат тук или на ЛС.

Също така има една прекрасна програмка, която преводачите знаят мнодо добре - IDI Spell Checker * на български е и върши супер работа.

Линк към IDI Spell Checker - http://freeplace.info/ididictionary/bulgarian_spell_checker/

Успех.

Powered by Invision Power Board (http://www.invisionboard.com)
© Invision Power Services (http://www.invisionpower.com)